Мобилно меню

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

Gb155 2w aКакто вече ви известихме, редакцията на „Двери“ се сдоби с част от приписките на отец Ипомоний по някои от събитията от църковния ни живот. Дали тези приписки могат да донесат някаква полза на читателите, е твърде съмнително. Затова настойчиво ви съветваме да не им отделяте повече внимание, отколкото им подобава...

За Първообраза на човека и ипостасите на гост-лекторите

Светите отци казват, че от грешника можем да извлечем не по-малка духовна поука, отколкото от праведника. И понеже не е в наша власт да съдим кой в днешно време е грешник и кой - праведник, можем поне да опитаме да прилагаме този душеспасителен подход в проявленията на църковния ни живот. Вероятно така са постъпили и братята и сестрите, които организират благочестиви беседи към енорийските центрове. Особено умение се изисква, за да подбереш гост-лекторите си. Тънка работа е. Един ще ти напълни душата, друг може да напълни... Така де, знаете, различни нужди винаги си има. Я нов иконостас, я реставрация на стенописите в храма, я нещо друго... Защо да отхвърляме така с лека ръка един гост-лектор? То и възможностите да се отблагодарим не са много – един-два ордена, чат-пат някое архонтско чинопочитание и толкоз... Дето се вика, ако не можеш да удостоиш с „доктор хонорис кауза“, можеш поне с едно „доктор гост-лектор“. Пък ако някой толкоз се възмущава, нека не се изкушава: да се концентрира не в думата „лектор“, а в „гост“. Гостът, известно е, идва и си заминава. А и всички сме гости на този свят. И това е известно, макар да се забравя...

За добродетелта на търпението и дълбините на послушанието

В нашата църква много се работи върху духовното израстване и на клириците, и на миряните чрез утвърждаване и задълбочаване на добродетелите на търпението и послушанието. Затова някои решения привидно изглеждат необясними. Например бързината, с която се сменя, без обяснение, игумен на манастир или предстоятел на храм, ползващи се с обичта и доверието на братството и богомолците; и упоритостта, с която се държат на поста им други, от които всички са пропищели. Това, братя и сестри, е заради добродетелта. Останалото е от лукавия...

За особеностите на църковния ПР

ПР-ът или както още е известен „Връзки с обществеността“, като наука е относително ново явление. Знаете принципа „ако си направил нещо, но не са го казали по новините, все едно нищо не си направил“. Та, ново е като наука, но като практика ПР-ът си съществува от древни времена. И с църковния ПР е така. Само дето в древността връзката с църковната общественост се е осъществявала от самите свети апостоли, а днешните достопочтени апостолски приемници назначават за целта особени лица. „Особени“, в правния му аспект, ще рече „изрични, специални“ – да не търсите друг смисъл. Това добре, но пък нашият „особен“ църковен ПР (тук вече визираме дейността, а не личността) наистина се оказа много особен. Не само, че не успява да осъществи добра „връзка“ с останалите поместни църкви, ами като че ли в последните години все повече ни „развързва“ от взаимодействието с тях. Остава се с впечатлението, че не участваме там, където очакват и ни призовават да участваме, но сме първи в действия и инициативи, които успяват да стреснат и изненадат всички. Сложна работа, а? Иди, че намери ПР, който да успее да обясни всичко това. Пък макар и само на себе си...

* Приписка – добавка към текст, която е странична на съдържанието му.

(Следва продължение...)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ua664 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий