Никога не е било лесно в Полша да си православен. Страната е с преобладаващо католическо население, а и то е със самочувствието на най-католическата нация в света. Затова е имало много случаи в историята на православното малцинство на полска територия, когато те са изпитвали гонения, изселвания на цели селища и дори на убийства по религиозни причини. Сега това до голяма степен е преодоляно. Но още се разказват случки като тази (записана от Вроцлавски архиепископ Йеремия (Анхимюк, † 2017 г.), професор по Нов Завет в Православния факултет на Християнската академия във Варшава). Началото на комунистическия период в Полша след 1945 г. е белязано и с преселвания на големи маси православно население по политически причини. На православните християни, които са останали в Полша при многократното местене на границите на Руската империя, винаги се е гледало като на руснаци или поне като на „руски хора“ в Полша (фактически етническият състав на православното население в страната е пъстър, но съвсем не е руски). Компактните маси от православни в източната и югозападната част са смятани за заплаха за сигурността на страната и са били предприемани най-различни репресивни мерки, включително и споменатите преселвания на десетки и стотици хиляди православни в северните и западните части, където живее плътно католическо население. Останалите да живеят в областта много често са се страхували да заявяват своята вероизповед и дори са приемали да изповядват римокатолическата вяра, за да не ги безпокоят, да не ги преследват и изселват, да могат да получат работата, която са способни да вършат, и пр.
И така, било в 80-те години на миналия век. Една престаряла съпружеска двойка в Югоизточна Полша била изправена пред раздялата на смъртта – съпругът бил вече тежко болен, на смъртно легло. Любящата го съпруга решила в този явно последен момент да му направи признание:
- Знаеш ли, мили, трябва най-сетне да ти призная нещо, което цял живот съм таяла от тебе. Макар да ходех с тебе в католическия храм, макар да кръстихме децата си в тази вяра, всъщност аз съм православна и винаги съм била православна, и тайно си се молех късно вечер с православните молитви, които знаех от млади години. Не искам да се разделим, без да ти изповядам тази своя тайна и те моля да ми простиш за нея.
Докато слушал това, тежко болният съпруг се просълзил и хванал ръката на своята мила съпруга, с която десетилетия делили радости и скърби, създали семейство, отгледали и възпитали прекрасни деца. Както сълзите течели от очите му, той едва промълвил:
- Ох, мила моя, добре, че намери сили да ми кажеш тази своя тайна. Защото аз всъщност не намерих такива сили, може би и защото болестта ми така много напредна. Ами че и аз имах през всички тези десетилетия на съвместния ни живот същата тайна! Аз също съм от православно семейство и никога не се отказах от православната си вяра, от вярата на майка ми и баща ми. И аз нямах смелостта да откажа да приема католическата вяра, но продължавах в себе си да изповядвам православната вяра, все търсех удобен момент насаме да се помоля с онези молитви на нашия език, както ме учеше мама още от малък. Криех се от тебе, защото те мислех за строга католичка, криех се от близките, от колегите, от всички. Боже мили, как щях да си отида, без да узная тази наша обща тайна! Благодаря ти мила, сега вече с лекота ще склопя очи.
Това били и последните му думи. А престарялата съпруга споделила случилото се със сестра си, която разказала после случката на епископ Йеремия.
