По случай шестдесетгодишнината от кончината на Българския екзарх Стефан (1878-1957 г.)
На 14 май 1957 г. умира интернираният в с. Баня, Карловско, Български екзарх Стефан. Клирът и миряните в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия заслужено и по подобаващ начин с молитва и добър спомен отбелязваме шестдесетгодишнината от земната кончина на този велик духовник на българското православие.
Екзарх Стефан е познато име в Българската православна църква. Всички го знаем като висш български православен клирик, оставил трайна следа с живота си в неспокойното за църковната ни история двадесето столетие. Известен е като учител, писател, сладкодумен оратор, международен църковен деятел, дръзновен защитник на българските църковни и национални интереси у нас и в чужбина. Подпомага покръстването на помаците в новоприсъединените към България земи след Балканските войни. Като водещ заупокойната молитва в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. преживява ужаса на атентата. Дава благословението си за създаването на Българската православна епархия в Америка и Канада. Всеизвестен славянофил и русофил, той се е потрудил много като наместник-председател на Св. Синод за снемането на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия. Активно участва в движението за спасяване на българските евреи през 1943 г. Противопоставя се на политиката на комунистическата власт към Българската православна църква, поради което на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като Български екзарх и е заточен в с. Баня. Погребан е в главната църква „Успение Богородично“ в Бачковския манастир.
„За българските евреи и за народа на Израел екзарх Стефан е символ на спасението, еманация на българската толерантност“, пише посланик Аврам Терон и продължава: „Народът на Израел и евреите по цял свят никога няма да забравят това и ще са винаги дълбоко признателни на своите спасители“.
За приноса на екзарх Стефан по спасяването на българските евреи по време на Втората световна война прочутият израелски мемориален институт „Яд вашем“ през 2001 г. посмъртно го удостои с почетната грамота, медал и званието „Праведник на света“. Името му е вписано завинаги върху почетната стена в Алеята на праведните в Йерусалим.
Такъв е добрият подвиг, с който се е подвизавал блаженопочиналият Български екзарх Стефан. Също като св. ап. Павел, и той е претърпял скърби, извършил е дела на благовестник, службата си е изпълнил добре. Най-вече е опазил православната вяра, земния път достойно е извървял, волята Божия жертвено е изпълнил, заради което сме уверени, че Праведният Съдия му е въздал и „венеца на правдата“.
В деня на смъртта му нека да се помолим Възкръсналият Господ да избави досточтимия Български екзарх Стефан „от всяко лошо нещо“ на оня свят и да го „запази за Своето небесно царство“ (2 Тим. 4:8), защото той наистина е „възлюбил Неговото явяване“. Амин.
Христос воскресе, Ваше Блаженство!
