Вероятно мнозина ще възразят, че заглавието е оксиморон, защото Св. Синод на БПЦ няма медийна политика. Но е истина и твърдението, че липсата на политика също е политика. Така че нека да видим за какво става дума.
И още едно уточнение: тези редове не се пишат, защото авторът е враг на БПЦ, светото Православие или на Св. Синод на БПЦ, както често твърди един определен митрополит с черно-бели възгледи. Преди този митрополит да се роди, авторът е публикувал в църковните ни медии. Преди този митрополит да познае, що е то православна вяра, авторът е бил редактор на "Църковен вестник" и на "Духовна култура". И не с решението и нерадението на автора беше убито единственото (!) списание на БПЦ, а за жалост - с това на определения митрополит. И докато този синодал и негови сегашни колеги-митрополити си "печаха" владишката кариера, авторът единствен от преподавателите в Духовната академия открито се бореше срещу разкола и за запазването на каноничния порядък в Българската православна църква. Защо единствен ли? Защото всички (!) други с изключение на проф. Христо Стоянов се бяха подписали в подкрепа на разкола, а някои дори бяха дейци-идеолози на злощастния разкол. Но покойният достоен колега проф. Стоянов не беше от хората, които обичаха да публикуват в медиите, вярвайки в личното си въздействие със слово и живот.
За "Църковен вестник" няма нужда сега да се говори. Да се радваме, че още го има, докато го има и не е станал подлистник на някой вестник със странна про-масонска и езотерична политика. А за "Духовна култура" наистина е жалко, защото нейното убиване беше един от успехите на разкола. Тогава, през 90-те години, от преподавателите на БФ начело с декана проф. Иван Денев беше създадено списанието "Богословска мисъл" като алтернатива на "Духовна култура". А на нея толкова й и трябваше - залиня и накрая... умря. Никой от митрополитите сякаш не се трогна да каже: "Дайте да запазим това историческо за Църквата ни списание!" А ставаше дума за няколкостотин лева месечно - да, няколкостотин лева, които Св. Синод, видите ли, нямал!
Междувременно създадоха синодния сайт "бг-патриаршия.бг". Не се вглеждайте в двойното бг - това да му беше кусурът! Лошото е, че вече в синодалното издателство се бяха настанили едни лелки, които не търпяха нищо по-кадърно около себе си, а съвсем естествено скоро се изпокараха и помежду си, така че никоя с никоя не можеше да работи. Така една отиде уж пи-арка на патриарха (Боже, патриарха ни пази!), друга отиде в митрополийския сайт, трета... и пр. В крайна сметка на синодния сайт с "двете БеГе-та" остана само главната редакторка, която държи да се самотитулова г-жа д-р. Лошо няма, щом й харесва, да си забучи, ако ще, и перо на шапката (пардон - забрадката!). Но тя остана напълно неконтролируема. И естествено в един слънчев ден госпожата-неофитка (извинявайте за съвпадението с думата фитка, не е нарочно!) цъфна на зилотска клонка - само дето няма надежда да върже. Защото е идейно заматоревшая.
Редовните потребители на православни новини отдавна са забелязали, че такава зилотска линия придоби и синодният сайт, макар че Св. Синод по принцип осъжда зилотството. И са забелязали споменатите потребители, че в последно време непрекъснато се качват и свалят (без никакво извинение към читателите) материали, които видимо злепоставят Св. Синод. За щастие не злепоставят Българската православна църква, защото синодките идват и си отиват, но Църквата ни си остава и пребъдва, защото е на Иисус Христос, Който е Същият вчера и днес, и во-веки. Е, трябва малко повечко търпение, докато си отидат, но знаете: "търпение - спасение!". Защото синодите се карат и се помиряват, утре ще се съберат отново, ще се прегърнат и целунат, а ония, нашите, що руча'а жабетата, що че чинят?
Които разбират от медии, знаят, че освен личните блогове всичко друго в публичното медийно пространство работи на колективен принцип: редакционни колегии, съвети, оперативки и пр. В синодния сайт, а и в софийския митрополийски поне (за другите не мога да говоря) има еднолично ръководене на медията: каквото си реши лелята, това си и качва; ако поиска, разбира се, ако не я мързи или ако някой не й го препрати с препоръка да се пусне, защото... Естествено, така медия не се прави, нито се поддържа. Това си е чист волунтаризъм, стигащ (против правилата на философията) до истински индивидуалистичен анархизъм.
Ако се погледне отново обвързването с не най-престижния български всекидневник, може да си зададе човек куп въпроси без отговор: Колко ще струва предоставената петъчна страница във въпросния вестник? Кой ще плаща тези пари, след като Св. Синод няма пари за "Духовна култура", например? Кой ще списва споменатата страница и тя отново ли ще бъде еднолична на някоя припадалка? Колко ще плаща Св. Синод за тая работа? Няма ли тази страница да се превърне в трибуна на напористи митрополити, които и без друго сега безплатно (за Св. Синод) си публикуват интервюта и профили там, когато си поискат?
Няма да се задава тук въпрос за факта, че репортер на въпросния вестник с откупената от Св. Синод петъчна страница е и редактор на синодния сайт - там да се оправят синодните митрополити. Тяхно право и тяхно задължение си е и това, и цялостната медийна политика на БПЦ.
