Публикуваме изцяло писмото на о. Никанор до „Двери“ по повод статията в сайта за ставащото в манастира и неговото исихастирио (тук). Той настоява, че думата „конфликт“ е напълно неуместна за случващото се в манастира, където цари абсолютен мир. За потвърждение на това си твърдение той привежда следните аргументи:
Това, което лично мен ме смущава, е създаването на една паралелна реалност около Църногорския монастир. В момента по ведомост на Софийска митрополия братството се състои от:
1. Архимандрит Евгений – от 2011 г. не живее в монастира, от началото на 2015 г. не е преспивал нито една нощ в обителта;
2. Архимандрит Теофан – идва от време на време, настрана е от нещата, но е съгласен с моето назначение за и. д. игумен;
3. Иеромонах Никанор – постоянно пребиваващ;
4. Монах Софроний – половината от времето е на манастира в с. Пенкьовци, който се опитваме да съживим; твърдо държи и настоява за моето назначение като игумен;
5. Монах Пантелеимон – прибра се у дома си след дълбоко разочарование от бившия игумен; според сведения е започнал да се черкува при старостилците на „Бъкстон“.
6. Монах Иларион – постоянно пребиваващ; твърдо държи и настоява за моето назначение като игумен.
Монах Спиридон напусна още в началото на неприятните събития през м. септември 2015 г. и стана клирик на Видинска епархия.
Практически в самата св. обител в с. Гигинци не са ставали никакви пререкания, спорове, караници и пр. Богослужебният живот тече нормално, макар и аз невинаги да успявам да служа. Трябва ни ефимерий. Изгонването на о. Йован стана съвсем кротко, в присъствието на м. Софроний, не е имало дори повишаване на тон. За всичко това могат съвсем спокойно да свидетелстват освен двамата монаси, които живеят с мен в монастира, така и монастирските „трудници“ бай Данчо (в обителта от 2003 г. и Симо – в обителта от 2006 г.), както и монастирските работници – мандраждията Магдален (2013 г.) и готвача Лазар (2015 г.).
Тенденция на о. Евгений е да създава около всичко това медиен шум, не зная с каква цел. В крайна сметка, нямаше как монастирското имущество да остане в с. Смиров дол. Най-малкото утре о. Евгений ще каже: „по мое време там имаше това и това, къде са тези вещи сега?“. Друг е въпроса, че аз постъпих наивно и не предположих, че той ще се опита да ни изкара крадци. Във всеки случай възвръщането на монастирското имущество трябва да продължи, в сградите в с. Смиров дол останаха твърде важни богослужебни и други предмети. Подал съм молба до Районна прокуратура – гр. Брезник да ми съдейства за това.
По подобен начин стои въпроса и с предстоящата финансова ревизия, а и въобще със съществуването на „частен“ монастир. О. Евгений сега иска да забрави за чл. 170 ал. 4 от Устава. Аз обаче не мога да отстъпя пред неговия шантаж („скандал!“) и да спря да си търся правата на законния Църногорски монастир.
В тази връзка предпочитам църковната общественост да бъде добре информирана. Съзнавам, че може би изглежда по-красиво всичко това да бъде сметено под килима, но животът понякога не е особено угледен. Истината трябва да се знае, независимо, че на някого му разваля хубавия духовен пейзаж.
иером. Никанор
и. д. игумен
