Преди време писах накратко защо архимандрит Дионисий не заслужава нашето доверие. За нула време пък той се постара да добави още десетки причини, които да срутят и остатъка от православно отношение към падналия в изкушенията и злото брат.
Архимандрит Дионисий тотално дискредитира себе си като духовник, дискредитира духовното звание, което му е дадено, дискредитира и подкрепящите го чрез несанксиониране по-висши духовници, които са длъжни да преценяват и решават мъдро, честно и необременено, както повеляват епископските им обещания. Всички абсурдности на архимандрит Дионисий остават ненаказани чрез нова операция „Чисти ръце Пилатовски”.
И вчера, и днес Св. Синод абдикира от задължението си да бди за правилата в Църквата и да се грижи духовно за чадата си. Абдикира чрез чисто светския номер на част от митрополитите, познат ни от игрите на Парламент – чрез липсата на кворум и невъзможността за гласуване на решение. Идва Вселенският събор, има куп други текущи въпроси за решаване и хоп, време за обсъждане на Дионисий никога няма да има – Дионисий освен извън правилата започва да съществува и извън времето. Условно казано, разбира се, защото Св. Синод може и да няма час за Дионисий, но де факто сега е часът на Дионисий.
Достойнството на Св. Синод, достойнството на всички отсъстващи днес митрополити беше проиграно, умря без шанс за възкресяване, за да се запази „архимандритското достойнство” на Дионисий. Може да се разсъждава много за залога и за лудия, който даде баницата. Но залогът, колкото и да е забравен от дионисиевците, всъщност е само един – отговорът пред Бога на Страшния съд. Разбира се, архимандрит Дионисий може и да отмени Страшния съд или да си добави модернистична опция „вечен живот в нареченство на земята”. Но може би за разлика от него ние знаем силата на Бога, знаем и че „портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18), защото Сам Господ ни го е казал. И защото ние сме будни, съвестта ни е будна, но главно - слава Богу, от архиереите не „всичките са маскари”.
Затова нека за момент забравим игрите на рицари и смътоносните битки и да оставим нещо и в ръцете на Бога. Един добър свещеник, когото познавам, веднъж каза, че точно когато хората са безсилни да се справят, се очаква последната дума свише. Главното е със свои усилия да стигнем до последния предел на собствената си немощ. Само тогава имаме право да очакваме помощ от горе...
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w98qy
И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
Св. Павел oт Обнора