Мобилно меню

4.4461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.45 (65 Votes)

ris53То е за книгата Дванадесет слова за Христовите страдания с автор светител Лука (Войно-Ясенецки). Издадена е в Пловдив през 2015 г. Преводач е Албена Симеонова, а богословската редакция е на Дарин Алексиев.

В следващите редове няма да правя рецензия на тази книга, а само ще споделя за едно несъответствие между едно от словата и събитията, станали на Тайната вечеря – така, както са описани в Новия Завет.

В първото слово от тази книга, на с. 6, четем: „Той, окаяникът, знае, че ще Го предаде и въпреки това се осмелява да пита не е ли той предателят. Ала Господ и тогава не изобличава предателя пред всички ученици. Той тихо му отговаря: „Ти каза“. Това означава: ти сам призна – ще Ме предадеш. А сетне му подава светия хляб. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него, свидетелства св. ап. Йоан (Йоан 13:27)...

Но как е възможно, сигурно ще попитате, след като Юда приема от Господните ръце светия хляб, станал Негово Тяло, веднага след това сатаната да влезе в сърцето му?“.

Този откъс от първото слово влиза в противоречие с истинските събития, станали на Тайната вечеря. Самата пасхална вечеря, известна по-късно като Тайната вечеря, е организирана от Иисус Христос за отбелязване на юдейския празник Пасха. Този празник е установен за възпоменание на освобождаването на евреите от египетско робство. По време на тази вечеря евреите символично са припомняли за събитията, описани в старозаветната книга Изход. Храната на тази вечеря е била точно определена: печено агне, горчиви треви, безквасен хляб и четири чаши вино, които се пиели в точно определени моменти. Друга задължителна част от вечерята е била ритуалното измиване на ръцете и пеенето на определени химни.

Всичко това представлява старозаветната част на вечерята. След нейното приключване Спасителят е наредил едно тайнство, наречено св. Евхаристия. То принадлежи към новозаветната част на Тайната вечеря. Тогава, „като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лука 22:20).

Пасхалната вечеря е започнала в присъствието на 12-те апостоли, но според думите на евангелист Йоан в един момент Юда Искариот излязъл. Това поражда въпросите: Кога си е отишъл Юда? В старозаветната или в новозаветната част, когато Иисус нарежда тайнството св. Евхаристия? Ял ли е от хляба, наречен от Иисус „Това е Моето тяло“? Пил ли е от новозаветната чаша, за която Иисус е казал: „Това е Моята кръв“?

Отговор на тези въпроси можем да намерим в Евангелията. Първите три – на Матей, Марк и Лука, наречени синоптични – са много сходни, докато четвъртото – на св. евангелист Йоан, разказва за новозаветните събития по свой начин. Това е така, защото то е писано след първите три. В своето Евангелие св. Йоан Богослов е допълвал пропуснатото от първите трима евангелисти и е премълчавал за онова, за което те са разказали вече подробно.

За пасхалната вечеря евангелистите Матей, Марк и Лука пишат сравнително накратко. Те описват само изобличаването на предателя и нареждането на тайнството Евхаристия, а за умиването нозете на апостолите, излизането на Юда и прощалните слова на Иисус нищо не казват. От тези Евангелия бихме заключили, че всичките апостоли са присъствали до края на пасхалната вечеря, след която са отишли на Елеонската планина. Там Юда се е отделил, отишъл е при първосвещениците, за да поведе стражата и да предаде Спасителя. От това следва, че Юда е присъствал, когато Иисус е нареждал тайнството св. Евхаристия и се е причастил с тялото и кръвта Му.

Но така ли е наистина? Нека разгледаме и четвъртото Евангелие. В него св. Йоан Богослов пише за умиването на нозете на апостолите, след което Иисус им говори за добродетелното смирение и изобличава предателя, който бързо е излязъл.

За обвинението в предателство говорят и другите евангелисти. Защо и евангелист Йоан се спира отново на него? Защото първите трима евангелисти са пропуснали да споменат за излизането на предателя. Той ги допълва, като посочва и времето на неговото излизане. За нареждането на Евхаристията не говори нищо, защото за нея подробно са писали другите евангелисти. По-нататък евангелист Йоан предава прощалните слова на Иисус Христос към апостолите, като започва с думите: „Когато той (предателят) излезе, Иисус рече…“ (Иоан 13:31).

Като съпоставим разказите на четиримата евангелисти, можем да обобщим следното: Юда е присъствал при умиването на нозете. След изобличаването му е излязъл веднага. На прощалната беседа не е присъствал.

Евангелист Лука пише, че между апостолите е започнал спор за това кой от тях трябва да се смята за по-голям (22:24). Когато Иисус ги чул казал: „... а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник“ (Лука 22:26-27).

Очевидно тези думи са изговорени, след като Иисус е умил нозете на апостолите. А то е станало след този спор между апостолите, защото след умиването на нозете този спор не е бил възможен заради урока по смирение, който Той им е дал.

Този спор не би бил възможен и след нареждането на тайнството св. Евхаристия, защото това тайнство приравнява всички.

Това означава, че нареждането на Евхаристията не е станало в началото на пасхалната вечеря преди умиването на нозете. Остава очевидното: тя е наредена след излизането на Юда.

До този извод ни водят и следните факти:

1. Думите на Спасителя „това правете за Мой спомен“. Такива думи се казват само на вярващите в Него, призвани да градят на земята Божията Църква. А Юда, в чието сърце е бил влязъл сатаната, вече не е бил член на апостолската Църква.

2. Думите на Спасителя „онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Юда Симонов Искариот“ (Иоан 13:26). Очевидно е, че този разговор става по време на старозаветната част на пасхалната вечеря. Само там се топят и ядат залъци. Този залък е част от старозаветната ритуална част на пасхалната вечеря. Юда поема не Тялото Господне под формата на хляб, а обикновения хляб, приготвен според старозаветните изисквания за празника Пасха. Веднага след това предателят излиза. А това означава, че Юда  не е присъствал при установяването на тайнството св. Евхаристия.

От всичко казано дотук следва, че редът на събитията, станали по време на пасхалната вечеря, е следният: спорът между апостолите за първенство, Иисус измива нозете им, наставлението на Спасителя по повод на този спор, изобличаването на предателя, излизането на Юда, установяването на тайнството св. Евхаристия и прощалната беседа на Иисус с апостолите (в края на която е и т. нар. Първосвещеническа молитва, т. е. разговор на Иисус Христос с Неговия небесен Отец – бел. ред.).

След като се убедихме, че написаното на с. 6 от цитираната книга не отговаря на фактите, описани в Евангелията на Новия Завет, можем да се запитаме: чия е грешката. Ако цитираният текст отговаря на оригиналния текст на автора, то отговорният редактор-богослов би трябвало със забележка под линия да посочи това отклонение от истината, за да предпази читателите от убеждението, че Юда е присъствал на тайнството св. Евхаристия. 

Цветница, 2016 г.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/war3r 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)