Препечалните разделения между Изток и Запад, като се започне от 1054 г., се дължат не на разногласие в догмата, а на неизменните човешки греховни прищевки „по плоти и по крови“: на безлюбие, на съперничество от гордост, на самовластие и господство, от пустославие, подхранвани и от чисто земни елементи - на непреодолени национални, социални и политически слабости, различия, влияния и състезания в създаването на самозатвореност, отчужденост и взаимно непознаване, заблуди, предубеденост, равнодушие едни към други... И арианинът, и православният за св. Василий Велики са еднакво врагове на църковното единство, щом си мислят, че те няма какво да се поучат един от друг и тук няма особена разлика в активната и пасивната проява на гордостта. Това е надменност по отношение на различно мислещите, проявата на самодоволно осъзнаване, че аз напълно обладавам истината и с това си осигурявам вечното спасение, а от ближния преди всичко трябва да се опасявам от някакво лъжеучение...
Цанков, С. Християнското всеединство като проблема в православното богословие, ДА, том IV (XXX), София, 1955 г.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wa4qy
И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит