Вие знаете ли какво е българска духовност? След цял живот работа в тази област, че и в нейната периферия, аз не съм сигурен, че знам. Защото самото общо понятие духовност не може достатъчно еднозначно да се формулира. Тоест тук безспорно имаме предвид елементи от културата на човека-обществото-народа. Но задължително влиза и елементът религия (или вероизповедание, както е записано в българския закон за верите). Макар да не можем да претендираме, че духовността е предимство само на духовниците, както често определяме служителите на религиите (а те са по-точно и преди всичко клирици или служители на култа).
Това доста сложно понятие духовност много хора са го определяли – къде по-успешно, къде по-едностранчиво - с формулипровки от типа на „религията и мистиката взимат връх над духовността“! Имаме интересни определения и за понятието православна духовност, например като "духовност на любовта" към ближния. Ама при определянето на често дъвканото понятие българска духовност нещата стигат до нещо като своето отрицание.
Това видяхме и вчера на една странна пресконференция в БФ на СУ (тук) (ако някой не знае какви са тия съкращения, няма нужда и да му се обясняват). Приказваха се много хубави неща, които после организаторите предоставиха на медиите и те съответно ги пуснаха като безплатна реклама или безплатно запълване на своето пространство. В устрема на другите и Двери пусна новината, още повече че и БФ чрез свой заместник-декан участва, пък и терен предоставя. Дотук хубаво.
Онова обаче, което ме смути, беше една дипляна на въпросната фирма, започваща проекта за "българската духовност", в която дипляна явно се беше изляла цялата интелектуална и друга духовност на хората от фирмата (вероятно без участието на богослови). По 12-те дипли на дипляната са сложени графики на образите на велики мъже (изглежда, че такива жени засега не са намерили), свързани по реален или митичен начин с българската земя. Там са:
Севт ІІІ, владетел на одриското царство;
св. Кирил и Методий, светци-закрилници на Европа, и
Орфей, митичен тракийски певец;
св. княз Борис І, покръстител на българите, и
Васил Левски, български национален герой;
св. Климент Охридски, учен, създател на кирилицата, и
Алеко Константинов, писател и природолюбител;
св. Георги, светец-закрилник на България, и
Паисий Хилендарски, народен будител и книжовник;
св. Йоан Рилски, духовен водач на българите, и
Дионис, тракийски бог на виното;
Петър Дънов, духовен учител, и
анонимен жрец-владетел.
Това, драги читателю, е българската духовност, макар и ти като мене да си мислиш, че това е по-скоро някаква боза в главите на тия съвременни наши културтрегери. Защото, когато ги видиш да слагат един до друг истинския свети Иван Рилски и измисления "бог" Дионис, действително светите Братя и митичния Орфей, барабар с Петър Дънов и някакъв езически жрец, дето и името му никой не знае, какво друго да си помислиш? По-безобидно е всичко това да го наречеш боза, отколкото да твърдиш, че е престъпление срещу българската духовност. Че, току-виж, могат и да те осъдят по някой член на родното Не-Пе-Ка.
Но такава е печалната родна картинка, разбирай - действителност, включително и по въпроса за българската духовност. Защото за много хора духовността е всичко онова, от което можеш да направиш пари без големи капиталовложения. Щом част от българската духовност ще е божеството на виното, щом св. Георги сме го приватизирали за закриля само България, щом св. Климент е просто учен и преподобни Паисий не е светец, но затова пък част от националната ни духовност е безименният езически жрец, какво друго да си мислиш?! Ами ако горкият духовен учител-ересиарх Петър Дънов с няколкото десетки хиляди последователи у нас утре се наложи да се състезава с много по-популярния от него Азиз или с Ванга, да речем? Ами защо пък с подобаващо финансиране някой да не рече да прибави и духовността на нашите мюсюлмани, които са поне 1/7 част от българите, къде тогава ще се дява клетата българската духовност?
Много въпроси, а отговор няма. Защото няма и духовност. Пито - платено.