Уважаеми читатели на Двери – най-популярната църковна медия у нас,
Като православно вярващи повечето от нас знаят, че врагът на нашето спасение се е навикнал да ожесточава войната против нашите души в дните на Великия пост. Тази година на мене се падна незавидната „чест“ да бъда поставен в една от главните роли на един жалък спектакъл, който обаче смущава и огорчава мнозина. Ето защо се налага да взема думата и да внеса яснота.
В пространството се говори за някакъв страховит конфликт в нашия манастир, за онеправдан и злочест игумен, за ужасяващи, едва ли не кървави сцени. Всичко това умело се раздухва от „приятелски“ настроени към Църквата журналисти, на които, уви, приглася и човек, чийто професионален ангажимент към БПЦ е да предотвратява скандалите, а не да ги създава.
Бързам да успокоя всички и да ви уверя, че животът в Църногорския манастир тече нормално, във великопостен ритъм, при съблюдаване на обичайните за манастира богослужебни последования. Всички сте добре дошли на място, за да се уверите в това.
Каква е причината обаче за целия този шум? Има ли нещо обективно, което да стои зад всички тези нелепи слухове? За жалост – да, има. Причината за създаваното медийно напрежение е тежкото духовно състояние, в което изпадна игуменът на нашия манастир архим. Евгений. Не желая да характеризирам това негово състояние, нито да давам подробности, но в резултат на действията му от последните няколко месеца братството на манастира практически се разпадна. Двама от монасите напуснаха св. обител, а останалите ме помолиха да започнат да се изповядват при мене. С о. Евгений не остана нито един монах, брат на Църногорския манастир.
О. Евгений си е внушил нещо срещу мене и води много активно мероприятие, насочено към моето пълно дискредитиране като духовник и човек. Крайната цел на представящия се за нечия жертва игумен е всъщност аз да бъда принуден да напусна манастира. Нямам намерение да се оправдавам за нищо от това, в което ме обвинява. Само трябва да заявя, че макар и този човек наистина някога да ме е кръстил и запознал с основите на православната вяра, както е сторил и с мнозина други, аз не мога повече да остана негово духовно чедо, тъй като Спасителят ни предупреждава: „Ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата“ (Мат. 15:14).
Що се отнася до писанията във фейсбук на Занко-Йован от Босилеград, ще ги оставя без всякакъв коментар. Все още обмислям възможността да заведа дело по чл. 147 от НК (за клевета – бел. ред.), но изчаквам да видя дали наглостта му ще стигне дотам деянието да попадне в хипотезата на чл. 286 НК (клевета пред орган на властта – бел. ред.). Иначе преди няколко месеца въпросният ни се примоли да го приберем в манастира, защото „в Сърбия нямало за него живот“. Подадохме му ръка, но той не оправда доверието на братството. Конкретната причина, която преля чашата на нашето търпение, беше, че след половин година, прекарана в манастира, го заварих да служи пред св. престол по подрасник, с епитрахил и шапка! В нашия край на това казват „Бостан куркусу“. Който иска, да го прибира в своя манастир.
Това, на което обаче искам да обърна по-сериозно внимание, е намесата в тази тъжна история на ръководителката на синодалния пи-ар отдел г-жа Александра Карамихалева. Без да разполага с каквато и да е официална информация, например от проверка на Софийска митрополия, и без да ми се е обадила и да се е осведомила и от мене за това, как стоят нещата, тя смело се хвърля в атаката срещу нашия манастир – тук.
Забравяйки за миг може би, че църковен пи-ар не е тъждествено с църковен интригант и че пиарът на една институция няма право да изразява лично мнение, тя заявява:
До колкото разбрах от дядо Евгений, отец Никанор е искал да му вземе игуменството, гонел го е от манастира и доколкото знам той не живее вече там (тук и надолу в цитатите правописът е на източника – бел. ред.)
О. Евгений не живее в манастира от лятото на 2011 г. насам, откакто си купи свой имот в с. Смиров дол, на 25 км от манастира. От години там се води и постоянният му адрес – може да бъде направена справка в ГРАО. Освен това нека г-жа Карамихалева да даде поне едно доказателство, че аз съм искал да стана игумен, а не да голослови! В крайна сметка тя е в постоянен контакт със Светейшия (или както аз го разбирам: постоянно му губи времето!) и веднага би могла да попита: имало ли е опити от моя страна да му взема игуменството на о. Евгений? Понеже този въпрос е изцяло в ръцете на Софийския митрополит.
До колкото аз разбрах игуменът не живее в манастира, а в някаква килийка. Те имат обори там.
На снимката се вижда в каква килийка („обор“) – негова частна собственост, живее о. Евгений.
Не зная, какъв е гнева на отец Никанор, не зная и нагласите му. Надявам се да не се случи нищо фатално, заяви шефът на Отдел „Връзки с обществеността“.
Ами, вдигни един телефон и ме попитай какви са ми нагласите, г-жо Карамихалева! Когато ти трябвам за работа, винаги ме намираш. Сега чуваш такива ужасни неща – защо не ми се обаждаш?
Този манастир беше напълно изоставен и порутен. Виждате, какво се съгради под неговото игуменство [на архим. Евгений]. Той възроди буквално от нищото този манастир. И сега да претърпи такова нещо и то от човек, когото той е кръстил, той е родил във вярата…!, споделя с недоизказ и с тревога началникът на Отдел „Връзки с обществеността“ при Светия Синод.
Какво точно е претърпял о. Евгений от мене, г-жо Карамихалева? Вие можете ли да обясните как злочестият о. Евгений се оказа собственик на „малката килийка с обор“ на снимката? Вие кога за последно сте присъствала на св. Литургия, отслужена от о. Евгений, в която да бъде поменато името на Софийския митрополит (и Български патриарх) Неофит?
А и в крайна сметка в качеството си на каква взимате отношение по епархийски дела? И то в първия ден на Великия пост! Кого защитавате и какво поведение ни давате за пример? На кого всъщност служите?
Ще употребите ли своите превъзходни властови контакти, за да върнете онова нещо там на снимката в патримониума на Църногорския манастир?
Междувременно, докато Св.Синод ви намери по-възвишена и отговаряща на многостранния ви талант работа, от това да се занимавате със скромната ми личност, защо не уредите Негово Светейшество да приеме в салона на Синодната палата група пингвини от Антарктида? Така де, с какво нашият патриарх да е по-долу от руския? То и без това от останалите срещи, с които изяждате времето на Светейшия, ползата е същата – хубави снимки.
Не съветвам никого, на когото авторитетът на БПЦ му е мил, да експлоатира личната духовна трагедия на о. Евгений. Последният трябва да се моли да бъде забравен от всички.
На снимката: Имот, планоснимачен № 32, с. Смиров дол, общ. Земен, обл. Перник, нотариален акт № 53, т. ІІ, рег. 791, дело 247/19.07.2011 г., собственост на Евгений Николов Райков.
