3 март 2016 г. наистина беше прекрасен ден, защото освен прекрасното време, се случихме и на прекрасно място, и по прекрасен повод. И какво по-прекрасно място от една обител или какъв по-прекрасен повод от светата Евхаристия!
Приятните изненади започнаха от самото начало. Въпреки прогнозата за дъжд денят се оказа учудващо слънчев и ведър. Сутринта не можеше да се каже какво ще бъде времето, но с приближаването до манастира все повече си проличаваше, че ще бъде чудесен слънчев ден.
Не се събрахме всички, които предварително бяхме заявили желание за поклонението, но взаимните молитви успешно пребориха мъката от отсъствието на някои от нас.
С песнопението „Богородице Дево, радуйся…“ около 7 сутринта потеглихме от София към манастирчето „Св. Стефан“ в Рила планина, над с. Сапарева баня, където йеромонах Серафим ни очакваше, за да отслужим заедно светата литургия.
Оказа се, че с нашата обикновена кола не може да се стигне до манастира, който е високо в планината и до него няма добър път. Но братя в Христа ни помогнаха с две високо проходими возила. „Трасето“ беше всъщност горски път, пресечен от многобройни дупки, непрекъснато криволичещ и катерещ се стръмно нагоре в планината. След около четвърт час бяхме пред манастира. Слънцето весело надничаше между дърветата и огряваше двора, постлан със зелен килим от трева, изпъстрен с „парички“, които вече се събуждаха от сън. Птичките пролетно чуруликаха и славеха Бога в настъпващия празничен ден. Всичко наоколо – и храмът, и манастирските постройки, и дори дърветата в двора, някои от тях на повече от 100 години – беше спретнато, чисто, обгрижено, говореше за добър стопанин.
Влязохме в църквата и веднага отец Серафим даде начало на богослужението. Всички съборно участвахме с молитва, четене и пеене. Съборно, защото съзнавахме, че ние, едва седем души, а с отеца и един манастирски помощник – девет, бяхме и международна група с представители на Етиопия, Украйна, Кипър и България. Бяхме смирени представители на Земната църква, а невидимо с нас присъстваше и Небесната църква; и всички заедно, с едни уста и едно сърце отслужвахме светата Евхаристия.
След светата Литургия извършихме заупокойна служба за всички, отдали живота си за Освобождението на България от османско робство.
По време на братската трапеза, за която всеки от присъстващите беше приготвил с любов нещо малко и вкусничко, научихме от отеца, че според местното предание светата обител съществува още от около 1200 година, т. е. от преди османското робство. По запазените сведения манастирът е бил мъжки. След като в 1943 г. игуменът се е преставил в Господа (гробът му е в двора на манастира пред олтара на църквата), манастирът е станал женски, тъй като в него са намерили за известно време пристан руски монахини. Самият отец Серафим сподели, че вече шест години е в „Св. Стефан“, а преди това е бил в Руенския манастир, където се е учил на монашески живот и богослужба. Винаги се радва, когато дойдат певци, защото, когато е сам, няма как да служи света Литургия.
Отецът ни прочете поучително повествование за духовно-тайнствената страна на светата Литургия, дадена като откровение на един пълководец-езичник, дошъл да разруши храма на Гроба Господен в Йерусалим. Благодарение на това откровение той станал християнин, а в последствие и мъченик за Христа.
Завършихме братската трапеза с молитвата на св. Нектарий Егински към св. Богородица: „Радуйся, Невесто неневестная“.
Излязохме на двора и слънцето ни окъпа с лъчите си. Лъхна ни свежият уханен дъх на пролет. Тревният килим на двора освен с „парички“, се оказа осеян с много други дребни и изключително красиви цветенца, а и кипящ от живинки, които тичаха насам-натам или се припичаха на слънце. Над нас – ясно-синьо и безкрайно дълбоко се простираше небето. В далечината се виждаше Мальовица, посипана със сняг и сливаща се с единствения пухкав бял облак точно над нея. Сякаш се намирахме в рая. На всички ни се искаше да останем.
Оля, главният виновник за тази радост, се погрижи и за запечатване на тези благословени часове: влезе в ролята на фотограф и кино-оператор, за да можем още много пъти да преживяваме радостта от това поклонническо посещение.
Отец Серафим ни изпроводи до параклиса на св. Стилиян Пафлагонийски, който се намира току под манастира на св. Стефан. Поклонихме се, пихме от кристално чистата сладка студена вода от аязмото и след като получихме благословение за път и покана пак да гостуваме в манастира, заслизахме пеша по същия горски път, по който сутринта ни докараха високо-проходимите возила. Разходката ни донесе още радостни моменти. От всеки завой се откриваха различни гледки. Панорамата беше възхитителна. Видяхме и Белчин, зад него - една над друга, постепенно губещи се в далечината планини; Сапарева баня – сгушена като в шепи между гънките на Рила; Мальовица със снежно-облачния калпак.
На връщане към София мълчахме, изпълнени с благодарност към Бог за чудото този ден.
