Вие присъствали ли сте на рожден ден на манастир? Аз лично не бях присъствал досега. Пък и манастирите обикновено нямат памет за деня на своето основаване. Но се срещат и изключения. И милостивият Господ ме удостои с такава духовна радост. Рожденият ден беше на 5 март 2016 г., а манастирът беше "Свети Йоан Кръстител" в графство Есекс, Англия. Бях тръгнал от София в 5.30 ч. с полет за Лондон, там ме чакаше приятел с кола и в около 9 ч. (по Гринуич) бях в патриаршеския ставропигиален манастир «Свети Йоан Кръстител» в графство Есекс, на около 80 км източно от Лондон.
Който е чувал за патриаршески и ставропигиални манастири, трябва да знае, че става дума за православна обител. А какво търси тя в Англия, известна като предимно протестантска страна? Въпросът не е много уместен, защото би трябвало да го отнесем и към около милионното православно разсеяние на Острова, обгрижвано от гръцки, кипърски, арабски, руски, сръбски, български, че и от македонски духовници в почти толкова юрисдикции. А доколкото монашеството е функция на православното християнство, съвсем нормално е да има и православни обители в тази страна. Както има такива и във Франция, и в Германия, и в САЩ, и така нататък.
Всички знаем, че манастира го правят не сградите, а хората в него. Така преди 57 години в тези географски ширини са се появили шестима сравнително млади тогава монаси, ръководени от архимандрит Софроний Сахаров. Той самият, тогава вече в зряла възраст, бил роден в москва, но станал емигрант след революцията, работил като художник във Франция, станал монах на Атон, където се запленил от личността на свети Силуан Атонски, подвизавал се сетне във Франция и там събрал първото си братство от няколко предимно западноевропейци, а завършил земния си път като игумен на най-известната сега обител в Западна Европа – манастира в Есекс.
Тези западноевропейци (на които ние, „православните изпочноевропейци“, не гледаме с голямо доверие) търсили място за подвизаване и както обикновено става, щом Бог пожелае нещо – решението дошло съвсем ненадейно. Преводачката на английски на книгата на архим. Софроний "Старецът Силуан" научила, че в едно селце на графство Есекс продавали старата англиканска църква и къщата на свещеника, защото хората се преместили по-надалече. Отишли монасите, огледали, харесали отдалеченото място, макар и запуснато. Намерили се и дарители да заплатят неголямата тогава сума и така се появила обителта, посветена на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Денят на първата богослужба бил 5 март 1959 г. – преди 57 години.
Двуетажната сграда я постегнали, направили си и параклис в приземния етаж, посветен на Господния Предтеча. А бившата англиканска църква, която е на около километър от сградата, сама сред изоставените гробове около нея, без ток, каменна, влажна и студена, започнали да ползват само през летните месеци, когато идвали и повече поклонници. Манастирът после си построил своя църква – достатъчно голяма за братството, но тясна, когато се стекат стотиците поклонници, както е всяка събота и неделя, а още по-многобройни са те на големите празници. Построили си и двуетажна сграда с килии за монасите - без големи удобства, но все пак предостатъчни за живот по Бога и в послушание към Неговия Син, Който нямаше „де глава да подслони“ (Мат. 8:20).
По-късно изградили и голям салон за съвместна трапеза след богослуженията в дните, когато при тях идват много поклонници от различни краища на страната, а много често и от други страни (сега, в тези дни, там имаше и 15 души от Кипър). Защото по време на богослуженията общуването е от друг, свещен характер, а след него хората имат нужда да се видят, да си споделят, да пообщуват с монасите, а и с монахините, които също са се събрали в отделно сестринство под ръководството на стареца Софроний. Монахините живеят отделно, имат своите си послушания, но при богослуженията са заедно в храма с монасите и поклонниците, които и в работните дни не са рядкост.
При стария параклис в първата сграда на манастира се провеждат изповедите на поклонниците, предимно от архим. Захария Захару, идвал на два пъти да изнася беседи и у нас в различни градове. Той говори освен родния кипърски гръцки и книжовния гръцки още английски, френски, руски – поне доколкото аз можах да установя тия дни.
Езиците в този манастир не са проблем за никого. Десетината монаси и 25-те монахини са от общо 15-ина народности, много от тях говорят по 3-4, че и повече езици. Доскоро там имаше и монахиня от България, завършила Богословския факултет в София.
Построили са си и втора църква, посветена на всички светии, в подземието на която са гробовете на стареца Софроний и на други от братството. В тази църква обикновено се извършва богослужението на църковнославянски и на английски, а в голямата – на гръцки и на английски.
Песнопенията са основно на гръцки, църковнославянски, английски. Изпълняват се на източноцърковните едногласни (монодийни) напеви, наричани сега византийски (макар самото понятие „Византия“ и „византийски“ да са въведени от германския класически филолог Карл Крумбахер едва във втората половина на 19 в.), както и на руското хармонично четиригласие. На източните напеви се пеят гръцките текстове, а техните църковнославянски и английски преводи – на руската полифония. Песнопенията изпълняват монахините и послушничките, които еднакво добре се справят с богослужебните текстове на всички езици.
Игумен на обителта сега е архимандрит Кирил, отраснал в Австралия, а накрая станал брат на есекската обител по времето на стареца Софроний. От основателите на манастира е жив и здрав над 80-годишният йеродякон Прокопий, германец; той се запознал с православната вяра чрез свой учител-руснак още в средата на миналия век в Германия, после станал един от шестимата монаси в братството на стареца Софроний във Франция и така дошъл преди 57 години в Есекс. На „рождения ден“ на обителта йеродякон Прокопий служи, като произнасяше ектениите на гръцки, църковнославянски и английски; след това в голямата трапезария в женската част на обителта пред няколкостотин поклонници игуменът в негово име честити 57-годишнината на манастира и му изпяха не обичайното у нас „Многая лета!“, а скромното, но сърдечно трикратно „Кирие елеисон“ („Господи, помилуй!“).
Така рожденият ден на манастира беше отпразнуван сравнително скромно, както се полага на манастир: със света литургия и сетне с обща трапеза. Както подчерта игуменът в кратичко обръщение към поклонниците (което той единия ден направи на руски и английски, а другия – на гръцки и английски, явно съобразявайки се с преобладаващото мнозинство поклонници всеки един от дните), смисълът на живота ни е в общуването – общуване с Бога и общуване помежду ни в името на Бога и в изпълнение на Неговата повеля за любов към всички хора.
Дните 5 и 6 март не бяха постни, но в обителта не се яде месо, както е и на Света гора. При това ястията бяха предимно постни, а „кухнята“ беше интересна смесица от английско-руски ястия. И задължително се пие чай по време на обяда. Едва ли е нужно да изтъквам обичайното за общежителен манастир, че по време на храненето се четат откъси от творенията на светите отци, в това число и от книгите за свети Силуан Атонски.
Събота, 5 март, беше задушница, наричана велика или голяма. Но нали всяка една обител така или иначе е основана върху постоянната мисъл за смъртта, за да бъде животът ни по-смислен и устремен към целта, поставена от Спасителя – вечния живот, към който смъртта е само един преход! Затова и в този ден централното събитие беше светата евхаристия, а преди отпуста беше отслужена кратка заупокойна молитва (трисагий), на която бяха поменати имената на стотици християни – от стареца Софроний до новопреставилите се.
В навечерието на Месопустна неделя, която беше на 6 март, отслужиха по руски образец така нареченото бдение - последователно вечерна и утринна, а сутринта в неделята – часовете първи, трети и шести и света литургия. Първо беше отслужена литургия от 7 ч. в църквата „Всички светии“, а после от 10.15 ч. отново 1-3-6 час и света литургия в голямата църква „Свети Силуан“. Следобяд от 15 ч. започна молебен към Пресвета Богородица, след който архим. Захария изнесе редовната неделна беседа на гръцки език с едновременен превод на английски.
Манастирът днес е под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Но той е основан с помощта на (тогава) Сергиевския епископ Антоний (Блум, роден в Швейцария, живял, учил, работил и станал монах във Фрация, а от 1948 г. служил в Лондон под московска юрисдикция) и вероятно затова остава под юрисдикцията на Руската православна църква - Московска патриаршия. През 1965 г. обаче по някакви причини манастирът преминава към юрисдикцията на Цариградската патриаршия, чиято Тиатирска архиепископия (за Великобритания) го сочи сред своите обители, макар да няма права над манастира, щом той е обявен от патриарха за патриаршески и ставропигиален.
Рождените дни са хубав повод за смислено общуване с рожденика и неговите близки. Особено когато рожденикът е такава света обител, светъл светилник в европейския северозапад. Тази обител си заслужава да бъде посетена от всеки, който има възможност да отиде до ония краища или пък и живее в онази страна. А които не могат, нека се молят за онези сестри и братя, които се молят винаги за всички нас.
Снимките в текста: горе вдясно - сградата с монашеските килии с мозаечни икони по външните стени; следващите две - "външната църква" на обителта на километър от самия манастир; горе вляво - южната стена на главната църква "Св. Силуан" с мозаечни икони на деисис-моление - св. Богородица, Господ Иисус Христос, св. Йоан Предтеча, св. Силуан Атонски.
Стенопис с образа на св. Силуан в монашеската трапезария
Стар надгробен камък в англиканското гробище около църквата
"Външната църква" на обителта "Св. Йоан Кръстител" в Есекс
Външна стенопис на сградата за поклонници в манастира - сцената "Ной събира животните в ковчега".
Снимки: Двери
