„Съмнението на Тома май те е обзело?“

Не! Обзело ме е съмнението, дали справедливо интерпретираме днешния ден.

Втората неделя след Пасха, известна като Томина, буди доста противоречиви чувства. За малките ученици в духовните ни училища това е края на ваканцията (от Лазарова събота до Томина неделя), за загубилите близки и родственици най-после възможност да си спомнят за тях (у нас не се прави помен за починали от Лазаровден  до Томина неделя), а за черкуващия се християнин да преживее чрез евангелското четиво за пореден път срещата със св. ап. Тома, станал символ, една огромна метафора на неверието и съмнението. От амвона на храма свещеникът ни съветва да не сме колебливи и невярващи като Тома, а пък св. Църква е кръстила неделния ден на него. Да си честитим деня като празник или поздравът да е: „Умната, не като Тома!“. Някой може би си задава дори въпроса: Какво прави Тома между дванадесетте Христови апостоли? Като дори се изкушава да го „отлюспи“.

Едва ли бих си задал толкова много въпроси, ако св. ап. Тома не ми беше толкова симпатичен. Всъщност той се явява жертва на недоброто познаване на Писанието и странното интерпретиране на свещения текст, на нескопосаните поверия и неосъзнатото им повтаряне до затвърдяване.

Кой е св. ап. Тома?

Един от дванадесетте апостоли, чието име се среща дузина пъти на страниците на Новия Завет, често с допълнението „наричан Близнак“. Всъщност самото име на Божия избраник на библейски еврейски език означава близнак (мн. ч. tō’amīm – близнаци, от корена t’m в построение Hifil – раждам близнаци Бит. 38:27). Никъде в Новия Завет не се среща и нам-малък намек за отрицателно отношение към Тома. Напротив! Пословична е неговата жертвоготовност описана от св. ев.  Йоан: „Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него“ (Иоан 11:16). Всеки от апостолите, избрани от нашия Господ е личност неповторима, носеща определени черти и качества. Те са човеци и един с друг не си приличат. Един е Петър, убеден във вярата си и въпреки това способен за една нощ да се отрече три пъти от своя Учител, друг е Юда – прагматик, Йоан скромен и незабележим до анонимност, а Тома – търсещ, питащ, лутащ се: „Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?“ (Иоан 14:5). Без да изброявам останалите мога спокойно и откровено да си призная, че св. ап. Тома ми допада с чисто човешките си реакции. Такава е и оценката ми за събитията след Христовото възкресение описани от св. ев. Йоан и станали причина образът на Тома да се превърне в символ на неверието и съмнението. Всъщност Тома изразява съмнение в разказите на другите: „Другите ученици му казваха: видяхме Господа“ (Иоан 20:25), а не във Възкресението като факт. Може би всеки от останалите апостоли, ако не беше присъствал при явяването на Възкръсналия Христос щеше да се съмнява по своему, защото е човек. Защото това съмнение е в нас от времето на прародителския грях, от кънтящия в ушите ни въпрос: Адаме, къде си? Както традиционно се изяснява този въпрос, Бог знае къде е човекът, но самият човек – не. Той се лута, търси, пита, греши, пада, става… съмнява се. Св. ап. Тома е човек, но разумен човек. Той е не само търсещият човек, но и онзи надарен с интелектуален потенциал да дава имена на животните, да управлява и облагородява земята, микротворецът. Той е способен и да преживява вярата си, да примирява своя разум с нея и да я изповяда по един категоричен и неповторим начин, казвайки на Христос: „Господ мой и Бог мой“ (Иоан 20:28). Той е представител на онази част от човечеството, което вярва не само със сърцето си, но и с разума си. Вярно, че наградата за тези, които са повярвали без да видят, е по-голяма от тази на св. ап. Тома, но аз бих бил истински духовно щастлив да споделя част от по-малката небесна награда на Тома.

И се питам в днешния ден, защо не празнуваме осъзнатия и изповядващ вярата си Тома, а споменаваме неговото временно съмнение и колебание, защо не празнуваме жертвения Тома, а жертваме Тома, защо не празнуваме Близнака, като покровител на близнаците – божествен дар, преимущество само за избрани.

Аз празнувам днес и се моля на св. ап. Тома да ми помага да преодолявам съмненията си, а търсещият ми разум да не разколебава, а да подпомага плахата ми и неукрепнала вяра. Амин!