Още едно експертно мнение във връзка с публикацията на Христо Темелски "Как се смени датата на Гергьовден"
Жалко е, че историци, които са доказани научни изследователи, ни поднасят чист фолклор за чиста наука...
Не отричаме, че покойният д-р Харитон Попов може да е казал подобни неща. Но къде е гаранцията, че нещата наистина са се развили така? По-скоро това е напълно невероятно.
Още повече че свидетели на тези събития (тогава г-н Темелски още е бил член на партия с антирелигиозен мироглед) твърдят, че:
1) Проблем с двойното празнуване имаше и при: Деня на българската просвета и на славянската писменост - 11/24 май, на Бабинден - 8/21 януари, на Деня на народните будители - 19.10./1.11, на студентския празник - 25.11./8.12. и др.
"Онази" партия настояваше да има различни (от църковните) дни за тези празници, за да се отделят още повече хората от Църквата - все пак от 9 септември бяха минали едва 24 години и поколението, учило вероучение, беше в зряла възраст, знаеше доста повече от поколението на 80-те години, да речем...
2) Партията и нейният пълномощник по религиозните дела Михаил Кючюков не са искали Църквата да празнува с тях Гергьовден. Дори напротив! Но Църквата ни е била озадачена от обръкването, настанало с приемането на новия календарен стил. Става дума за следното. По новия стил Възкресение Христово може да се падне дори на 8 май, следователно 23 април, Гергьовден, при новия стил много често се пада преди Пасха/Възкресение Христово. По църковния устав (типик) в такъв случай този празник се премества (уникален случай на църковно снизхождение!) в Светли понеделник (понеделник след Пасха), независимо коя дата ще е този понеделник. Това се прави в повечето поместни православни църкви и наистина е проблем на църковния живот, защото на дело Гергьовден става едва ли не подвижен празник!
Така за изминалите 10-ина години нашата Църква няколко пъти трябваше да мести Гергьовден, много тачен празник, дори от роми и турци у нас. Хората бяха наистина много объркани. Затова Св. Синод ОФИЦИАЛНО реши по изключение да смени датата на Гергьовден и да го празнува (единствено него поради популярността му) по стария стил. Това внесе веднага голямо успокоение сред вярващия народ. Независимо че - макар и значително по-рядко - и сега Гергьовден може да се падне преди Великден и да се наложи местенето му в пенеделника след Пасха.
3) Календарът не се прави от кого да е, респективно не от директора на Синодално издателство, а от митрополит, член на Св. Синод. Останалото си е народно творчество...
1) Проблем с двойното празнуване имаше и при: Деня на българската просвета и на славянската писменост - 11/24 май, на Бабинден - 8/21 януари, на Деня на народните будители - 19.10./1.11, на студентския празник - 25.11./8.12. и др.
"Онази" партия настояваше да има различни (от църковните) дни за тези празници, за да се отделят още повече хората от Църквата - все пак от 9 септември бяха минали едва 24 години и поколението, учило вероучение, беше в зряла възраст, знаеше доста повече от поколението на 80-те години, да речем...
2) Партията и нейният пълномощник по религиозните дела Михаил Кючюков не са искали Църквата да празнува с тях Гергьовден. Дори напротив! Но Църквата ни е била озадачена от обръкването, настанало с приемането на новия календарен стил. Става дума за следното. По новия стил Възкресение Христово може да се падне дори на 8 май, следователно 23 април, Гергьовден, при новия стил много често се пада преди Пасха/Възкресение Христово. По църковния устав (типик) в такъв случай този празник се премества (уникален случай на църковно снизхождение!) в Светли понеделник (понеделник след Пасха), независимо коя дата ще е този понеделник. Това се прави в повечето поместни православни църкви и наистина е проблем на църковния живот, защото на дело Гергьовден става едва ли не подвижен празник!
Така за изминалите 10-ина години нашата Църква няколко пъти трябваше да мести Гергьовден, много тачен празник, дори от роми и турци у нас. Хората бяха наистина много объркани. Затова Св. Синод ОФИЦИАЛНО реши по изключение да смени датата на Гергьовден и да го празнува (единствено него поради популярността му) по стария стил. Това внесе веднага голямо успокоение сред вярващия народ. Независимо че - макар и значително по-рядко - и сега Гергьовден може да се падне преди Великден и да се наложи местенето му в пенеделника след Пасха.
3) Календарът не се прави от кого да е, респективно не от директора на Синодално издателство, а от митрополит, член на Св. Синод. Останалото си е народно творчество...
