Софи Маринова, известна като циганската Лили Иванова, искала сватбената й лимузина да мине по "Витошка" на път за храма. Защото за всички е забранено движението там, но певицата искала да демонстрира, че законите са й до колене. Това са идеалите на жителите на чалгаджийския Олимп у нас - да показват на простосмъртните, че затворени врати за тях няма. Но мургавата дива взела, че веднага се похвалила на медиите и от общината троснато отрекли информацията: "Витошка" е затворена за движение на автомобили и изключения не се правят за никого. Така е - да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Мен естествено не ме вълнува никак въпросът откъде ще мине лимузината на Софи Маринова. По-важното в случая е, не откъде минава, а къде отива звездата. А тя отива да "се венчае" в православен храм за доведения си син Дачо. На 21 май, в деня на св. св. Константин и Елена. Шафер ще й бъде истинският й син и братът на Дачо - Лоренцо. Направо кадър от бразилски сериал или по ми прилича на серия от "Дързост и красота". Там героините успяват в рамките на няколко години да се омъжат по ред за бащата и всичките му синове, и за всичките си близки и далечни роднини до девето коляно.
Американска му работа или циганска - няма значение. Да, но тази гнусота иска да застане триумфално в центъра на Божия храм и да изкрещи с всички сили: за нас няма нито закони, нито канони. И вашият Бог никак не ни интересува, нито светините Му, нито какво е говорил. Искаме Го част от нашето шоу, искаме Го на колене пред новите олимпийци, благославящ нашия "нов морал"...
От общината се ядосали на нахалството на певицата и я отрязали. Проявили характер, не за друго, а защото тя си позволила публично да демонстрира неуважението си към закона. Някога във Византия Църквата много ревниво следяла за любовните своеволия на тогавашния държавен елит и не допускала публичното погазване или на днешен език "заобикаляне" на Божията правда от императори и аристократи. Вярно, че такава позиция е искала мъжество, защото неминуемо се е стигало до скандали, до конфликти и сблъсък на силите... Все неща, от които днес бягаме като дявол от тамян. А би трябвало да бягаме не от тях, а от мекушавостта, от компромиса със съвестта си, от мнимите си страхове. Защото в противен случай така силно кънтят в ушите и съвестите евангелските думи на Спасителя: О, слепци и лицемери, които прецеждате комара, а поглъщате камилата...
Да даде Бог на всички ни сили и духовно мъжество да възлюбим "скандала", когато той е породен от защитата на Божията правда, както ни диктува съвестта. И да намразим "мира на компромиса", който е така измамен в безметежието си. Да не ни дава Господ никога да се лъжем, че сме миротворци, докато ние просто нямаме сили да кажем ясно: "Да, да" или "Не, не".
