Помните ли един стар виц? – Говорят си двама пенсионери и единият казва: „Когато бях на двадесет години, почти всяко двадесетгодишно момиче ме харесваше, същото беше и когато станах на четиридесет, на шестдесет, и ето – сега съм на осемдесет, и пак има момичета на двадесет, които ме харесват!“. „И как го постигаш“ – запитал другият. – „Ами и преди шестдесет години, и преди четиридесет, и преди двадесет, и сега, 100 долара са си сто долара!“.
Връщам се на този недотам благопристоен анекдот в тези осветени от Възкресението дни по повод премиерата на един филм по мотиви от един роман, който отново доказва, че и преди две хиляди години, и сега, 30 сребърника са си 30 сребърника, макар днес да ги изчисляваме в други парични знаци.
Не е нещо ново да се придобиват „блага за много дни“, като се „повреди на душата“ – в случая чрез шифроването на Истината, посредством явното богохулство и динамичния сюжет на трилъра. Дори съдебният спор на кой точно шифровчик е хрумнало „оригиналното“ богохулство приключи в полза на двете страни – едната си запази „авторството“, а другата успешно рекламира новата си книга. И понеже не бих искал и аз да се включвам в тяхната рекламна кампания, оборвайки пълните им абсурди, ще си позволя да засегна един друг аспект на шифроването. – Дали ще е „Хари“ или „Леонардо“, дали ще промива мозъците на деца, или на възрастни, шифроването на Истината обикновено се приема по класическата рецепта – чаша еуфория, гарнирана с псевдонаучност „на вкус“ и художествена фикция, „колкото поеме“…
С тази двойна презастраховка лъжата легитимира своята достоверност – хем прeтендира за някакъв изследователски елемент, хем си огражда правото на художественост, ако случайно се появи някой, който разбира за каква „наука“ става дума. Шифровчиците – и преди, и сега – успяват да получат своите сребърници, защото услужливо предоставят нужното доволство на онези, които, като не желаят да се издигнат към Христа, с наслада приемат опита Христос да бъде принизен към собствената им греховност.
На този фон претенцията на някаква много влиятелна организация да се сложи надпис от типа „Това е художествена измислица“ в началото на един художествен филм наистина изглежда смешна и неадекватна. С това ли се изчерпва християнската позиция?! Надпис е нужен не във филма, а в сърцата и умовете ни, за да си отговорим защо стигнахме дотук, че търсим шифъра, когато имаме Откровението, и плащаме скъпо за шифровчици, когато ни е дадено даром Словото, „пълно с благодат и истина“.
Да, съблазни трябва да дойдат и горко на онези, чрез които ще дойдат. Но горко и на нас, ако, заблуждавайки се за нашата „недосегаемост“, се превърнем на свой ред в „шифровчици“, като останем дистанцирани и равнодушни към изкушените и съблазнените…
