Мобилно меню

4.8058252427184 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (103 Votes)

pimgpsh fullsize distrИли за кича като параван на задкулисието

Тези дни общественото и медийното внимание е насочено към визитата на Вселенския патриарх Вартоломей у нас – коментира се църковната геополитика, позицията на Българската църква между големите църковни фактори на изток и запад, скритите мисии на високия гост за премахване на едни паметници и издигане на други – все с български средства, неочаквано дори се възроди възрожденският блян в българските храмове да не се служи на гръцки и т. н., и т. н.

Всъщност зад цялата тази суматоха изглежда стоят въжделенията на няколко души в БАН и техни прицърковни съмишленици да играят ролята на стратези в църковното задкулисие, като наградят патр. Вартоломей с почетната титла „доктор хонорис кауза”... Така те вкараха и църковното ни ръководство в тази игра, което трябваше да избегне по някакъв начин църковния скандал и да придаде „каноничен вид” на цялото посещение. И закономерно шефът на БАН проф. Стефан Воденичаров с още няколко академици заемаха почетните места на богослужението в „Св. Александър Невски” вчера. В червените си академични тоги те странно напомняха на новите рицари и архонти, които навлязоха в църковната ни стилистика през последните десетина години... И радваха окото на главния организатор на този кич – архимандрит Дионисий, който превърна централното богослужение в патриаршеската катедрала в грандоманска бутафория, която отблъсна вярващите, тъй че храмът и артистично подредените столове за хай-лайфа да изглеждат обидно празни за толкова важно събитие. Самотно стоеше зад председателя на БАН и Ренета Инджова, която месеците преди визитата на патриарх Вартоломей трескаво организираше подготовката й, пътувайки между Фенер и София ведно с духовния си „наставник” Дионисий. Да припомняме ли, че именно тя заедно с шефа на БАН на крака лобираха многократно пред патриарх Неофит преди една година техният довереник да стане епископ; или пък за последващата агресивна медийна кампания срещу несъгласните със скандалната кандидатура... И така нещата се свързват, идват си на мястото и стават част от една обща, за съжаление твърде некрасива картина. Амбициите на организаторите на визитата на Вартоломей у нас не могат да бъдат скрити – всички документи, подготвящи посещението, които се разпращаха до църковните и държавните институции, бяха подписвани не просто „от синодалната канцелария”, а от „архимандрит Дионисий, избран, наречен и утвърден за Стобийски епископ”... В този си вид последната програма дори беше публикувана за кратко и в сайта на Софийска митрополия. Не е трудно да се прозре желанието на този кръг, които и да влизат в него, след края на успешното мероприятие най-активните участници да бъдат възнаградени – кой с корона, кой с друго, Господ знае.

А що се отнася до БАН, наистина е тъжно и обидно за тази авторитетна научна институция вече толкова години след освобождаването на българската наука от идеологическите окови да не може да намери своята идентичност – нейните членове се лутат между атеизма и „духовното”, в което по принцип няма нищо лошо, ако пресечната точка не бяха псевдоцърковни каузи с „архонтски ценности”. И за да видим, че не става дума за изолиран случай, е достатъчно да погледнем програмата на научните събития на БАН през последния месец: II научна конференция на тема „Богомилството – резултат от Христовото учение и проявление на Балканите от I до X век”, организирана съвместно от Института за етнология и фолклористика и... някакво езотерично общество, което изследва „Божия промисъл за световната духовна мисия на най-стария народ на земята – българите”. Малко по-късно пък през този месец българската наука ще трябва да се обогати от „научна конференция” в рамките на Десетата юбилейна конференция на Института за космически изследвания и технологии към БАН, посветена на мумифицирани извънземни и разкриването на световната конспирация, пречеща на човечеството да се срещне с "Извънземния разум"... А защо мълчат другите - и учените, които знаят какво е наука, и духовниците, които знаят какво е Църквата? Всеки сам си знае най-добре: кой по гузна съвест, кой заради някой и друг лев "по проект", кой поради безволие и страх да не се размърда блатото...

За всеки що-годе запазил здравия си разум човек е ясно, че проблем има и той е с общ корен. Византийски архонти, християнски рицари, богомили, марсианци – целият този маскарад оживява в един парад на религиозния кич, който заплашва да залее всичко и да подмени автентичните духовни ценности със своите помпозни, украсени с лъскави дрънкулки сурогати. В крайна сметка нали те привличат погледа на случайните зяпачи, които после се вливат в редиците на тези „нови духовни будители”! Не за такава среща между българската Църква и наука са мечтаели българските възрожденци, когато в далечната 1869 г. основават Българското книжовно дружество. Нито пък за такова възраждане на църковната слава е прилично да говорим в годината, когато отбелязваме 1150 години от покръстването на св. княз Борис-Михаил и нашия народ.

Снимка: bTV


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9q6fy 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец