Мобилно меню

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

Hlias profitis_1Беше горещо по юлски. Жегата лепнеше, мухите хапеха, беше на дъжд. Балканът се тъмнееше. Чуваха се гръмотевици, ама някак далеч, много далеч. На небесата. Баба седеше на малкото столче под сливата в двора и с възлестите си слаби пръсти обелваше поредното лукче, като клатеше недоволно глава. Говореше си нещо. Нормалното ежедневие на една деветдесетгодишна стара жена. Успях да чуя само: „Разсърдихме пак Илия… Ама?!“ Не разбрах точно какво каза, но чух още няколко пъти името Илия. Едва тогава тя ме забеляза, виждаше вече зле, и ме извика да ми даде едно бонбонче – емблематично, лукчето на баба Минка, познаваха го всички в махалата. Седнах до нея и докато се мъчех да развия поразтопения бонбон, я попитах: за кой Илия си говори? Тя понамести ченето, явно размърдало се от бонбона, и заразказва. Много неща не умееше, но това как го можеше! Бог да я прости! Дано не ми се сърди!

Та започна тя: „Тези дни е много горещо, защото Бог иска да ни припомни, какво е преживял пророк Илия, онзи, на чието име имаме параклис до манастира, в Богазова махала. Учиха ни в школото, че живял бил отдавна и понеже много обичал Бога и се съобразявал с  Неговите наредби, бил взет жив на небето. Ама не просто ей така. Една колесница с огнени коне минала, той се качил на нея и – хайде към небесата! И сега, като наближи неговият празник, той обикаля с колесницата си по небесата. Ако е ядосан на човеците за делата им,  препуска бързо и яростно. Това, което се чува, не са гръмотевици, а  тропането на колелета. И ти, баба, трябва да помниш тоя светия, защото си роден на неговия празник, ама нали смениха преди няколко години календара и сега не празнуваш на Илинден, а няколко дена по-късно. То нали и като бях млада имаше една календарна реформа ли, как му викаха…“

Май много се застоях, помислих си, пък и бях изсмукал бонбона и хайде на игра.  

По Илинден се връщам към този спомен. Баба почина на 104 години, като до последно раздаваше бонбони и разказваше библейски истории, като че сама да ги беше преживяла. Сливата изсъхна, столчето вероятно отдавна е станало на подпалки за печката, лукчетата излязоха неконкурентноспособни. Но споменът ми или по-скоро завещанието на баба да помня пророк Илия ми остана. И сега, колкото повече се занимавам с личността на пророк Илия и възприетия му образ от химнологията и иконописта, толкова повече се впечатлявам и благодаря на баба, че ме запозна с него. С този странник, роден в далечния IX в. пр. Хр. в малкото селце Тишбе (оттам и Тесвитец) в Галаад, област в Източна Йордания, изкарвал прехраната си като изцелител, екзорцист и чудотворец. Той крачи през човешката история близо тридесет века на ръба между реалното и чудното и ще продължи през годините, за да бъде участник в Божествените тайни на последните времена (Откр. 11:1-11). Защото от старозаветните праведници Бог избра именно Мойсей и Илия да бъдат свидетели на Божието преображение, т. е. в тяхно лице Законът и Пророците да станат гарант, че Иисус е Христос, Месия!

Св. Илия преодолява епохите с името си: на еврейски език е ʼelijjah (4 Цар. 1:3 сл.; 8:12) или пълната именна форма - ʼelijjahu (3 Цар. 17:1 сл.; 21:17, 20, 28; 4 Цар. 1:10, 13, 15, 17; 4 Цар. 2:1 сл.), което означава „Моят Бог е Яхве (Господ)”. Това е повече „богословска програма“ и изповед на искрена вяра в Яхве (Господ) като Бог, отколкото лично име. Вероятно е израз на личното благочестие на родителите на Илия, които искат да покажат, че Бог е Господ на тяхното семейство и личен Бог на сина им. Носейки това име, пророкът избира институционалната независимост – свободен странстващ пророк. Пък и защо му е институция, щом като неговият Бог е Господ?! Пророк Илия е първият в това. Неговите събратя са различни: дворцови пророци като Натан и Гад, които са част от двора на цар Давид и имат за задача да подсигурят Божията милост и добронамереност към царя (2 Цар. 7:1-16; 24;11 и сл.), или екстазни пророци, които живеят на групи. Всички те са зависими по някакъв начин от някого.

Илия не е. Тази независимост му дава възможност да реагира свободно на явленията (политически и обществени), да бъде верен на Бога без да прави компромиси със Закон и вяра. Тази независимост и последващата я свобода го прави онзи старозаветен праведник, който подобно на светилник стои до Бога в последните времена (Откр. 11:4). Тази независимост е онова, от което толкова се нуждаем днес, за да можем да бъдем истински, да бъдем свободни човеци.

„Пророче и прозрителю на великите Божии дела на нашия Бог, Илие великоименити”, научи ни на това!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hdky 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари