Мобилно меню

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (35 Votes)

good-news-261x300Помните ли тази приказка на Андерсен? Може би не... А и в нея няма вълшебни герои, невероятни приключения, дворци с принцове и принцеси, нито пък дори една кралска сватба... Това е просто един разказ за бедната перачка, която се съсипва от работа, за да отгледа като достоен човек единствения си син. За жената, която, одумвана и подигравана от съгражданите си, понякога отпива по глътка, за да сгрее премръзналото си от ледените води на реката същество... Биографичен спомен, с който Ханс Кристиан отдава почит към собствената си майка, дискретно вплитайки го в зданието на неповторимите си приказки, с които поколения деца след него пътешестваха вечер заедно със своите родители...

Спомних си за този разказ-приказка, когато прочетох някои от коментарите за майката на малкия Христо, която, не с легените с пране, а с цигулката си, беше отишла да се потруди, за да има нейното дете що-годе нормално детство. И се замислих, че от онези времена малко неща са се променили в иначе уж толкова развитото ни и цивилизовано общество... Е, няма го днешния Андерсен, който да го обрисува – деликатно, ненатрапчиво, искрено, с обич... Но пък и ние сякаш нямаме особена потребност да го четем и преживяваме...

Нашето общество прилича на онези вундеркинди, които знаят числото „Пи“ хиляди цифри след десетичния знак, но не знаят как да започнат разговор със съседското дете... Новините, особено лошите, се разпространяват в социалните мрежи по-бързо, отколкото линейката успява да пристигне до пострадалия, и със същата скорост биват изконсумирани и забравени, задушени от неспирния поток на нови и нови подобни събития... Някак свикнахме с кресливото, уродливо, медийно изстискване на мъката на страдащите, разголващо драмата им пред екрана и оставящо ги да зъзнат в нещастието и самотата си подобно на бедната перачка в ледените води на реката...

Не мога по друг начин да си обясня това злорадо, полуанонимно ехо, което винаги намира начин да нашепне, че жертвата сама си е виновна, че си го е търсела, че е била наивна или небрежна... Дали ще е самотна майка или младо момиче, прибиращо се от работа, старец, разхождащ се в парка, няма значение. Ехото продължава да го повтаря и повтаря... Но ако само за минута изключим телевизора и изгасим компютъра, може би бихме осъзнали, че в повечето случаи „вината“ на тези хора е била в това, че са приемали останалите за нормални човешки същества, за „ближни“, на които са се доверили и на които са вярвали. Наивно ли звучи? – Вероятно. Но тогава „наивна“ би била и нашата вяра, нашата надежда, нашата любов...

Можем да се опитаме да се спасяваме, като издигнем защитни стени между нас и останалите, като не се доверяваме на никого, като избягваме контакт с всички, които не познаваме добре и приемаме другия като враг, от когото, ако не можем да го сразим, трябва непременно да страним – до доказване на противното...

Но можем и друго – да се запитаме:

Защо вече не можем да общуваме нормално помежду си?

Защо ценностите, които осмислят човешкото съществуване, днес са предмет на упрек и насмешка?

И да се опитаме да се върнем там, където сме загубили себе си...


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hduu 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст