Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

3По случай 25-годишнината от създаването на хора за църковни песнопения "Иван Попвасилев" в гр. Смолян диригентката Златка Маргаритова, музикален специалист, организира поклонническо пътуване до три манастира. Това се оказа добър начин хористите да отбележат годишнината и да се поклонят в три свети обители с древна история.

Първият манастир, който се намира до с. Златна ливада, на 15 км. от гр. Чирпан, се смята за една от най-древните в Европа и носи името на св. Атанасий Велики, Александрийски архиепископ. Това е действащ девически манастир, построен в близост до древен път: Константинопол- Сердика. Според някои исторически сведения св. Атанасий основал манастира, когато пребивавал в българските земи във връзка със Сердикийския събор (343 г.).

Мястото, където е създаден манастирът, е не само кръстопътно. То се намира в подножието на важна крепост, чиито останки се виждат и днес над св. обител край река Марица. Недалеч от манастира в скалата са издълбани пещери, обитавани в древност от подвижници. В св. обител се пази египетската икона на св. Атанасий, подарена през 2003 г. от Александрийския патриарх Петър VІІ, който посещава манастира една година преди трагичната си смърт. Сред реликвите на св. обител е и копие на Реймското евангелие. Манастирът е разрушаван и съграждан отново. По време на комунизма първоначално обителта е превърната в обор, но по-късно е възстановена като монашеска обител. През 80-те години, по идея на Людмила Живкова, е издигната новата голяма сграда (до старата). В обширния двор се отглеждат редки видове дървета, както и екзотични декоративни храсти.

Втората обител, която влизаше в маршрута на поклонниците, беше Белащенският манастир “Св. Георги”, над с. Белащица, в склоновете на планината южно от Пловдив. То е основан от Никифор Скифа през 1020 г. Скифа е бил пълководец при византийския император Василий Българоубиец и изиграва важна роля за поражението на българската Самуилова войска. От надпис, поставен до входната порта на манастира, се разбира, че според преданието императорът изпратил на Скифа полуслепите български войници да обработват плодородната земя в полето под селото.

Манастирът е бил разрушен от турците при навлизането им в българските земи и отново съграден през 18 век. Силно впечатение прави манастирската църква “Св. Георги”. В градината до притвора е аязмото с лековита вода, а по-долу, на двора, е чешмата от 1831 г.

В манастирския двор можеш да отдъхнеш и да се порадваш на редките дървесни видове и на изгледа към пловдивското поле.

Последната сприка на поклонническия път беше Кукленският манастир, посветен на светите безсребреници Козма и Дамян. Той е много добре поддържан, с просторен подреден двор. След като се поклониха в старата църква "Св. Козма и Дамян", хористите се срещнаха с игуменията майка Анастасия. 

Във всеки от трите манастирски храма поклонниците изпълниха по едно песнопение и отправиха молитви за здраве, та да могат да продължават да пеят в прослава на Бога и да се молят за спасението на душите си.

Бел. ред.: Иван Попвасилев е известен български литератор и учител, семинарист, който завършва кариерата си в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" на гара Черепиш, Врачанско. Родом е от с. Арда, Смолянско, а негов роден брат беше известният резбар и изкуствовед проф. Асен Василев от Художествената академия. Иван Попвасилев беше отличен изпълнител на източноцърковно пеене, но също така и любител на хоровото пеене, един от създателите на хор "Гусла", диригент на църковни хорове в София и пр.

Храмът на манастира "Св. Атанасий Велики":

2

 Входът на Белащенския манастир "Св. Георги":

5

Кукленският манастир:

6


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9h84h 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.