Визуално и духовно – това са първите внушения за присъствие на нещо, което е необичайно за децата. Внушение за стабилност и неизменност на вярата. Ред и чистота, много труд и търпение, за които в семейството, училището и обществото много-много не се сещаме да говори и да ги изискваме. Сутрин в 7 ч. бият камбаните, под часове са молитвите, движението е някак умерено. Тихо е. Ако научим децата за усещат присъствие на нещо, което не се вижда, ще сме успели да открехнем душата им… За това, което ни е спасило.
Цялата атмосфера в манастира показва, че тук е друго. Дори когато си позволят децата вечер да шумят и вдигат врява, макар и да е радостна, недосетливо да станат от масата без да се прекръстят и да си вдигнат съдовете, е възпитателно - знак, че трябва да се променят. Че трябва да видят как е тук и как трябва да бъде. Установен е ред веднъж и не се променя. Спазва се. От всички. Трудно за днешните деца…
При всяко ходене в Кукленския манастир „Св. Козма и Дамян“ научаваме нещо ново, разбираме нещо истинско, допълваме знанията си за вярата. Този път поканата беше от игумения Анастасия към група деца от Младежки православен център „Чисти сърца“ към катедрален храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян, за да бъдат заедно с деца от Дом „Олга Каблешкова“ - Пловдив. С помощта на дарител тя организира поклонническо пътуване до два манастира и един метох - силен и незабравим ден, който показа майчинско общуване с деца и неимоверно търпение и грижа. 45-местен автобус, пълен с деца на различна възраст и различни реакции. И в същото време – под еднакво емоционално въздействие от видяното, от преживяното.
В Калоферския манастир „Въведение Богородично“ игумения Валентина Друмева, известна и като писателка, разказа на децата, че този манастир е люлка на девическото образование у нас през 18 и 19 век. Тук получила образование първата българска учителка Анастасия Димитрова, открила след това в родния си град Плевен първото българско училище. На 17 май ще се честват 25 години на неделното училище в манастира, основано и водено от майка Валентина (първоначално неделното училище е основано в градското училище от ик. Иван п. Г. Найденов и мон. Валентина, а после се премества в манастира още по времето на игумения монахиня Възкресия - б. р.). Тя пожела на малките гости: „Все хубави очи да имате, защото те са огледалото на душата.“ Тоест – далеч от суеверия и съблазни.
В Сопотския девически метох децата се срещнаха с монахиня Серафима. Основан е през 1665 г. Тук е запазено скривалището на Левски, подкрепян от игуменката Христина. Запазена е и килията на хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, станали по-късно героини на Иван Вазов в романа му „Под игото“. Литературата и историята са едно, а живата връзка с историята – друго. Децата знаят защо манастирите са убежище на вярата. Имаме такава фото-изложба от всички манастири, които сме посетили.
В църквата на девическия манастир „Св. Спас“ над Сопот децата видяха одеждите, с които на 7 декември 1858 г. Васил Иванов Кунчев - Левски бил ръкоположен за йеродякон Игнатий. Спасителната мисия на всеки манастир няма да се забрави, убедена е монахиня Ксения, а този е свързан с най-великия българин. Оттук е получил и благословията да се посвети на освобождението на българския народ. Манастирът има принос и за и в Априлското въстание – съзаклятничеството се е осъществило тук.
Пребиваването в Кукленския манастир в деня преди тръгване отново беше съпроводено с размисъл и вълнение. След светата литургия отец Георги от Пловдивска митрополия, който обслужва храма в манастира, произнесе силна, но достъпна за децата проповед. Множеството от възрастни, които изпълват в неделя храма, също слушаха, затаили дъх. Той се спря на благодатта, която черпим от евангелията, на духовните завети - да отвори човек сърцето си за Бога и да има любов към ближния. Христос ни показа как да живеем по съвършено нов начин, каза той на децата и ги посъветва да не търсят в интернет пространството пресъхналата къпалня, а да се умиват с вяра, с пост и причастие: „Помнете, че сме безценно платени на висока цена от Христос. Призовавам ви да не е последното ви идване в манастира, а да покажете пътя и на вашите съученици.“
С монахиня Валентина Друмева:
Одеждите на Васил Левски в сопотския манастир "Св. Спас":
Монахиня Анастасия и монахиня Ксения разговарят с децата:
В двора на Девическия метох в Сопот:
На литургия с отец Георги:
