Както по-рано се каза, не е по монашески да участвам в спорове и препирни. Но си позволявам отново да взема думата, понеже не си рекохме всичко.
След забележката, направена от екипа на Двери по повод на неуместната публикация в официалния сайт на БПЦ-БП от 22 декември, от Ловчанска митрополия излязоха с още по-нелепо обяснение. Това било направено в името на благородната цел „да се отворят очите” на заблудените старостилци.
За какво по-точно:
1. За това, че гръцките зилоти имали били българските за „общност”, а не за „църква”. Като че ли трябва по някакъв начин читателите на официалния сайт на БПЦ-БП да се почувстват засегнати от това.
2. Че гръцките зилоти нямало да почитат като светии четирима души, двама от които са официално канонизирани, и особено св. Йоан Шанхайски, който, видите ли, дори „е бил в общение и с икуменисти (Сръбската и Йерусалимската патриаршии), и с новостилци, дори е служел по новия стил…”. Извинете ме, уважаема аудитория, но този текст има ли място на страниците на официално издание на БПЦ-БП?! Ако считате това за нормално, то следва и аз, йеромонах Никанор, да направя страшното признание, че съм в общение с икуменисти (Вселенската, Александрийската, Московската и Сръбската патриаршии) и с новостилци (например Българската патриаршия) и дори съм служил по нов стил, примерно когато икуменистите и новостилците ме ръкоплагаха. Вероятно трябва да принеса покаяние за това?
3. Решенията в БПСЦ се взимали „на тъмно” и зад гърба на народа. Понеже решението за някои нови епископски хиротонии в БПЦ-БП се взеха „на светло” и след широко допитване сред народа, та не се наложи въобще последният да ходи на място да вразумява Св.Синод.
4. „БПСЦ не бива да се обърква с енориите на БПЦ-БП, в които се служи по светоотеческия календар” – важно уточнение, но нали материалът беше насочен към заблудените старостилци-фотиевци, те ли не знаят, че има разлика?!
Впоследствие
5. Ловчанска митрополия се разграничава от главния редактор на официалния сайт на БПЦ-БП по въпроса за „светоотеческия календар”.
6. Научаваме, че за БПСЦ са характерни много тайни, достъпни само за някои. А в БПЦ-БП пък няма никакви тайни, особено след 17 януари…
Този списък може да бъде продължен до безкрай и ще си остане все така безсмислен. Защото, уважаеми личности, които се криете зад разни официални и неповредени сайтове, това, което трябва да кажете на „искрено вярващите хора”, на които желаете да „отворите очите”, не е, че ние сме по-добри.
Това, което просто трябва да кажете на тези хора, е, че ние сме Църквата. И толкова.
Каква църква обаче им предлагате вие? В какъв „бащин дом” каните тези искрени хора да се завърнат? В такъв, в който патриарсите почитат лъжесветии? В който „светоотеческият” календар е отхвърлен за сметка на „еретическия”? В който епископатът се готви да проведе събор на антихриста? В който богословските училища учат на повредено православие? В който патриархът служи с еретици?
Всичко това са ваши твърдения, уважаеми. Многократно повтаряни и широко тиражирани. И единственият резултат на вашите усилия ще бъде този, че (взаимствайки от терминологията на дверяните) „искрено вярващите” ще преминат от Фотиевата схизма през БПЦ-БП в Ипомониевата схизма. Просто, защото вие ги лъжете, че ние сме по-добри. Ние не сме по-добри, те ще разберат това и ще се разочароват.
Преди ви обърнах внимание, че единствената ви цел е да се покажете „по-канонични” от тези, на които желаете да отворите очите. Последните публикации във вашия неповреден сайт прекрасно илюстрират това, за което говорех.
Ако случайно паметта ви е взела да ви изневерява, плахо ви напомням, че съгласно православната догматика Църквата е непогрешима, „стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). Следователно, ако през 2016 г. все пак се проведе всеправославен събор, неговите решения ще бъдат задължителни за всички нас, които вярваме, че пребиваваме в Църквата.
Вие обаче още отсега наричате този събор „осми вселенски” и „антихристов”. Посветили сте цели сайтове на идеята да ни убедите в това. Подготвяте Ипомониевата схизма. И какво излиза? Че всичкият ви вой срещу „безблагодатните разколници” има за цел не да отвори очите на заблудените за Истината, а да намерите подходяща форма да излеете яда си срещу едно лице.
Да, съвсем открито ви го заявявам: вие сте абсолютно безпринципни. Това, което ви мотивира, е едничкото желание за мъст. За това, че там не са ви оценили достатъчно. Че не са ви предложили това, което смятате, че ви се полага. Че са ви засегнали и обидили. Или че са ви изритали заради някакви мискинлъци.
Хайде, поне пред себе си, пред съвестта си бедете честни.
Впрочем, мнозина от вас биха ме обвинили, че изпращам материалите си на сайта Двери. Аз ще ви отговоря така: истината е достатъчно силна, за да се защити сама срещу лъжата. Предпочитам хиляди пъти медията, в която са допустими различни гледни точки, пред „неповредения” тоталитаризъм. Защото не желая да рискувам утре да бъда анатемосан за това, че не се кръстя достатъчно широко или че не се навеждам, колкото трябва, на „Святий Боже” и „Алилуия”. Солженицин казва, че всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо е длъжен да избере лъжата за свой принцип.
И в тази връзка пак за Църквата. Вие наистина ли се чувствате част от нас? Ако е така, как ще обясните факта, че на зова, дошъл от преизподнята, по почина на „Дверите (портите) адови”, откликна най-добрата част от клира и монашеството, заедно с цвета на богословската наука и хиляди вярващи? Моето мнение по онзи въпрос беше различно, но и наум не би ми дошло да характеризирам тези, които се обединиха около каузата на Двери, като „яростни борци срещу светоотеческото Православие”.
Вие отговорихте на моя въпрос. Признахте, че единствената „непоклатна и здрава” причина да оставате в общение с нас е атавистичният ви страх, че вън от Църквата няма благодат. Т. е. ако след някое ново „старостилно чудо и знамение” ви се стори, че някъде има такава благодат, ще си излезете.
Не уважаеми, не страхът, а любовта може и трябва да бъде единствената здрава и непоклатна причина човек да пребивава в общение с Христа и Неговата Църква. Любов към своите енориаши, обич към своите събратя, синовно чувство към своя архиерей. Любов може би дори не достигаща мярата да бъде наречена евангелска, но човешка и сантиментална. Изпълнена със снизхождение и търпение към немощите на ближния. Защото дори богословската неграмотност на свещениците, често пъти изоставени от всички и едва успяващи все някак да извършват това, за което са призвани, може да бъде наречена немощ.
Но това е далече от вашия хладен, аналитичен ум. Мисля, че става съвсем ясно, защо така всесърдечно ненавиждате св. Силуан. Вас не ви интересува любовта, вие жадувате борба.
Всъщност, кой свети отец е казал, че трябва да водим „борба против отстъплението”? В кой светоотечески текст се посочват същността и методите на водене на тази „борба”? Ако има такава „борба”, то тогава не става ли ясно за всички, кои са нейните „мутри”.
Със своите взаимно изключващи се тези („новостилен разкол” и „старостилни разколници”) вие доказвате само едно.
Или сте тотално (п)объркани, или сте зли.
Повече няма какво да си кажем.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9d6yc
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
