За „каноничните секти”

4.1590909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.16 (88 Votes)

На 22 декември т. г. в Официалния сайт на Българската патриаршия се появи един прелюбопитен материал, в който ни се представят подробно част от поредните перипетии в одисеята на безкрайните разклонения на гръцките старостилци. Изключително интересно четиво за любителите на жълтата преса. Кой с кого, какво, как и т. н.

От появата на този материал обаче на мене ми стана криво.

Преди няколко месеца манастирът, в който служа, написа открито писмо до Сливенския митрополит по повод на това, че наш клирик, свещеник на БПЦ-БП, в писмена форма изрича хули срещу светец, вписан в празничния календар на Църквата, стигайки дотам да го нарече „сатанист”. Тогава никой не благоволи да публикува нашият вопъл, освен разбира се „злият антицърковен” сайт Двери.

Според обяснението, което получихме, митрополит Серафим, който завежда сайта на Патриаршията, не бил се произнесъл и затова екипът не посмял да го публикува.

Само да напомня, че става въпрос за св. Силуан Атонски, на името на когото с благословението на приснопаметният ни патриарх и наш митрополит Максим беше изграден параклис в нашия манастир. Първият превод на книгата Старецът Силуан на български пък е издаден с благословението на тогавашния Русенски митр. Неофит, а понастоящем Български патриарх. Св. Силуан е включен и в календарчето на БПЦ за 2015 г. под дата 11 септември.

У вярващите остана горчивият привкус на словесно ястие, от което следва, че последните двама български патриарси почитат за свят човек един „лъжесветец”, „еретичестваща персона”, „опрелестен монах”.

Всичко отмина, примирихме се, че това е състоянието на БПЦ, успокоихме се, че който е имал уши да чуе, ни е чул и пр.

И изведнъж – хоп! Някакъв поп, подразбира се с благословението на митрополит Серафим (или на своя Ловчански митрополит? – бел. ред.), започва да се вайка на страниците на официалния сайт на БПЦ, че видите ли, гръцките зилоти нямало да почитат нашите светци. И ни занимава с безкрайни комюникета, изложения и прочее плетеници, в които не знам кой простосмъртен мирянин в Църквата ни може да се ориентира.

Това, което не мога да разбера, е, как може, когато наш клирик не почита и направо хули наш светец, поп Михаиловците да спят спокойно, но сън да не ги хваща, че папуасите, бушмените и хотентотите нямало било да почитат като светци четирима души, двама от които впрочем все още неканонизирани!

Затова към (въпросите, които поставя екипът на Двери), ще си позволя да добавя и аз.

4. Какви са целите и средствата на т. нар. „борба за чистота на православието вътре в каноничната църква”?

Много е важно тези, които си премълчаха, когато беше охулен св. Силуан (може би и те смятат, че патриарсите ни почитат сатанисти за светци?), да дадат отговор на горния въпрос!

Ще си позволя да поразсъждавам малко. Относно методите за начало.

Направиха сайт, който претендира да бъде рупор на „чистото и неповредено” православие. Ако някой си направи труда да преброи статиите този в сайт, уронващи престижа на свещеноначалието, и го сравни с броя на аналогичните статии в официалния сайт на визираната БПСЦ, резултатът ще е много на минус в полза на нашите „вътрешни борци”.

Защо казвам статии, „уронващи престижа”, а не статии, изобличаващи еди-какво си? Затова, защото, ако приемем на сериозно обвиненията, които там се отправят към каноничния епископат – да вземем само заглавието „ЗА НОВОСТИЛНИЯ РАЗКОЛ”, то всички ние, ако сме съзнателно вярващи, отдавна трябва да сме спрели да се черкуваме в кварталните си храмове.

Ако пък не става въпрос за толкова сериозни неща, тогава иде реч за една системно прокарвана клеветническа кампания против епископата, имаща за цел да бъде подкопан и ерозиран неговият авторитет в очите на вярващите. Защото в този сайт не се прави нормалната и естествена критика към работата на митрополитите и клира, а се поставя под съмнение духовната и православно-богословската вменяемост на висшия клир. С други думи, извършва се революция в съзнанието на вярващия народ: вече не Св. Синод и Съборът, а отец еди-кой си има последната дума по въпросите на вярата.

Когато ми се наложи да отговоря на журналистически въпрос относно нуждата от смяна на църковния календар и аз посочих, че това е сложен проблем, който не бива да се разглежда вън от контекста на взаимоотношенията Фенер-Москва, бях обявен за политикан от сайт, който изобилства със светоотечески определения като „укронацисти”, „антируски режим”, „диктата на САЩ”, „бандеровци” и прочее неполитически изрази.

По-нататък. Не създаваме „паралелна йерархия”, но пък за сметка на това създаваме паралелна реалност. Денем обикновени труженици – домакини, майки с деца, шофьори и стругари, нощем и по празници се превръщат в монаси, монахини, схимници… Паралелно монашество. И това е „творение” на „вътрешните борци”.

И още. Активно се създава психоза и се натрапват предубеждения спрямо планирания Всеправославен събор през 2016 г., отсега определян като носещия числото на звяра Осми вселенски. Тук вече духовните водачи на „неповреденото православие” не могат да устоят на изкушението да демонстрират своята прозорливост или направо пророчески дар. Това, което обаче чуваме, ни кара да повдигнем вежда. Съборът щял да се разкрие като разбойнически, ако приеме да се съкратят постите. Значи, не някое верско нововъведение плаши нашите „вътрешни борци”, а нещо, което няма догматически характер и което и сега е практика – та кой е бил лишен от св. Причастие за това, че не е спазвал целия Рождественски пост?!

Това е накратко по отношение на методите за водене на борба за отстояване на автентичното православно предание. На човек неволно му идва наум старата истина, че най-добрият начин да компрометираш една кауза е да я превърнеш в карикатура.

Какви цели си поставя борбата? Премахване на нововъведенията и връщане на стария юлиански календар. Кои са нововъведенията? Е, то се знае кои – всичко, което на отец еди-кой си не му харесва.

Какъв е крайният резултат? „Канонична” секта – ето, това е! Хора с болнави разбирания, поставящи „духовния си отец” (или просто гуру-то) и неговите напътствия над всякаква йерархия и съборно определение, но гордеещи се над своите съмишленици – „безблагодатни разколници”, със своята каноничност.

Жалка, тъжна картинка.

Без вина ли е в случая Св. Синод на БПЦ? Изглежда някои от синодните старци се отнасят радушно към „нашите старостилци”, доволни, че те се занимават с неблагоуханната работа да оплюват безблагодатните разколници. И им предоставят трибуна и възможност да се развиват на воля. Дават ли си обаче те сметка, какво всъщност отхранват?

Бел. ред.: Заглавието е на редакцията