Днес се въвежда в дома Господен,
пречистият храм на Спасителя, многоценният чертог и Дева,
свещеното съкровище на славата Божия,
съпровождана от благодатта на Божествения Дух;
нея възпяват ангели Божии: тази е небесното селение.Кондак за празника Въведение Богородично, гл. 4:
Почти в центъра на София, на ул. „Царибродска” 33 (на ъгъла на бул. „Константин Величков” и бул. „Цар Симеон”) е разположена голямата двуетажна къща, в която се намира Защитено жилище „Савина”. Къщата е между блоковете, навътре от тротоара и повечето хора, които минават покрай нея, почти не я забелязват освен, ако специално не отиват на гости на Йоана (20 г.), Милена (46 г.), Ангел (31 г.), Боби (26 г.) и другите „потребители” на Защитено жилище за лица с умствена изостаналост „Савина”.
От тези, които не подминават двуетажната къща, която е единствен дом за нямащите свои семейства хора с ментални увреждания, са няколко енориаши от столичния храм „Покров Богородичен”, които в неделя сутрин помагат на своите приятели от Защитеното жилище да дойдат на св. Литургия.
Когато влязат в църквата Йоана, Милена, Ангел и Боби се оглеждат и мило се усмихват на присъстващите, защото те вече не са непознати. Понякога приемат св. Причастие, знаят кои са Иисус Христос и св. Богородица. Всички енориаши им се радват. След св. Литургия те разговарят с другите хора в храма, разказват им свои впечатления, споделят с тях неща, които са им се случили през изминалата седмица. Откакто идват в храма, за Йоана, Милена, Ангел и Боби нещо се е променило – те имат приятели!
След като си тръгнат, Йоана, Милена, Ангел и Боби се прибират в Защитеното жилище, където се подготвят за предстоящата седмица. Периодът преди Рождество Христово е много натоварен за тях, тъй като те изработват различни сувенири, бижута, коледни картички. Това за тях обаче не е хоби, а трудова терапия. За хората с умствена изостаналост творчеството е пътят към това да развиват своите интереси и желания, да формират навици, да се научат да поемат отговорност и да се справят с предизвикателствата на живота, да опознаят света и да вярват в себе си. В това ги подпомагат и мотивират специалистите в Жилището – психолог, трудов терапевт и социален работник. Мечтата на Йоана, Милена, Ангел и Боби е някой ден Жилището да има свое творческо ателие, където те да „ходят на работа” и да изработват и да продават всички тези красиви неща. За това обаче са необходими финансови средства.
Важна промяна в живота на Йоана, Милена, Ангел и Боби е, че в неделя вече участват в св. Литургия заедно с другите енориаши на храма, че има кой да ги доведе в църквата, че там ще се срещнат с техни приятели.
Потребителите на Защитено жилище „Савина” съвсем не са единствените хора с умствена изостаналост около нас, но те са истински пример, че хората с ментални увреждания имат интереси, желания и идеи – както всеки от нас. Пред Бога те имат същата ценност и като тези, които наричаме „нормални”, може дори и по-голяма. Затова нека да ги забележим, нека да ги зарадваме, нека да ги въведем в храма с нас в неделя, нека им дадем шанс да бъдат наши приятели. Те ще оценят това! Ние също.
