Размисли за богослужебния ни език в деня на св. Методий, учител Славянобългарски
Преди повече от единадесет века св. Солунски братя Кирил и Методий (на когото паметта празнуваме днес, 6 април) създали нашата писменост, после се борили из Европа да я защитят срещу триезичната ерес. Защото западното духовенство (тогава още православно) не приемало да има преводи на Св. Писание и на богослужебните текстове на други езици, освен на еврейски, гръцки и латински.
Философът св. Константин-Кирил ги оборил лесно (виж тук), защото от самото Св. Писание личи, че Бог е дал възможност на хората да Го славят всеки на своя език. Защото няма свещен език, а има свещен текст!
Подвигът на св. Кирил е известен и на първолачетата. Ние пък, възрастните, много се гордеем с него! Само че оборването на триезичната ерес е постижение на св. Кирил, то е плод на неговата образованост и логика. А къде сме ние?
Сега у нас, в началото на 21 в., могат да се срещнат не малко хора (които безспорно също се гордеят с оборването от св. Кирил на триезичната ерес!), които твърдят, че езикът на богослужебните ни книги е свещен и те не трябва да се превеждат на новобългарски език.
По този начин у нас и в други славянски православни страни е утвърдена своего рода четириезична ерес! Слава Богу, че у нас поне богослужебните четива от Библията са на новобългарски…
Основното възражение срещу преводи на богослужебните текстове е, че на съвременния български език хората се ругаели…
А на какъв език са се ругаели хората по времето, когато св. Братя са превели Библията и богослужебните текстове? Естествено, на същия старобългарски или славянобългарски език, на който те са превели най-свещените текстове! Но тъкмо затова те са превели текстовете: за да спрат древните българи и другите славяни да се ругаят и да хулят, а да знаят да почитат и да славят „единия истински Бог и пратения от Него Иисус Христос“ (срв. Иоан 17:3).
Преди близо тридесет години Св. Синод на БПЦ издаде новобългарски превод на Служебника (книгата, по която свещениците извършват богослужението). Колкото и странно да звучи, някои свещеници избягваха и избягват да служат на български.
Първото подозрение в такъв случай е, че те на български не биха могли безотговорно да бъркат, да произнасят погрешни текстове, докато на църковнославянски кой ще ги разбере?! И това за съжаление е факт. Много често се бъркат богослужебните текстове, понеже те не говорят нищо (или съвсем малко) на произнасящия ги свещеник или четец-певец. Колко са хората, които разбират църковнославянски у нас? Единици! При (надявам се) стотици хиляди черкуващи се.
Отделен въпрос е защо няма и кога ще има български преводи на многотомните богослужебни книги. Но нека се пазим от обявяване на църковнославянския или който и да е богослужебен език за свещен, защото това е обида за делото на св. Кирил и Методий. И защото това си е чиста четириезична ерес!
Виж още:
