Лидерът на “Атака” Волен Сидеров гръмко обяви, че той ще лобира за Българската православна църква в парламента, ще уреди здравните осигуровки на свещениците и ще работи за въвеждането на вероучение в българските училища.
Той увери в горното и архиереите от Св. Синод на БПЦ, които почти всички присъстваха на срещата в понеделник, сякаш да видят на живо какво е това Волен Сидеров.
С подробности разбрахме какво са казали Волен Сидеров и хората му. Но все още се чудим, какво са отговорили владиците, след като БПЦ няма нужда от лоби в парламента, от Св. Синод получаваме уверения, че проблемът с осигуровките на свещениците вече е решен, а въвеждането на вероучение по никакъв начин не зависи от Волен Сидеров и няма да се реши с атака.
Какво са му казали? Най-вероятно нищо. А и няма какво да му кажат.
На всички е ясно, че Волен Сидеров го е грижа за Църквата, колкото Джордж Буш за правата на жените в Афганистан. А и слава Богу, не Църквата има нужда от Волен Сидеров, а Волен Сидеров от Църквата. И той го знае. Но той се нуждае от Църквата не за личното си спасение, а за партийното си преуспяване. На Сидеров му трябва кауза, достатъчно голяма, че да скрие зад нея срама от скандалите в коалицията му, собствените си комплекси и пълната безидейност на партийната си доктрина.
Волен Сидеров обича не само да си измисля каузи, но и той самият да се дегизира като герой – като чекист - с кожено яке и къса подстрижка; като фюрера - с кафява риза и вдигната за поздрав ръка; като покровител на народа - с протегнати нагоре ръце приема овациите и любовта на тълпата... Но всичко това бързо се изтърка, защото той нито може да се развихри като чекист, нито да прати циганите в лагери като Хитлер, та камо ли да закриля народа. Сега му трябва друга роля за партийния Хелоуин. Но пак героична. И той я намери – да се прави на св. Георги. Сега Волен иска да яхне Св. Синод като кон, да насочи бутафорното си копие към парламентарната ламя, която бълва огън срещу беззащитната девица-Църквата, а той героично я брани и ... се класира за следващите избори.
Срещата със синодалните архиереи беше поредният опит на Волен Сидеров да яхне църковния кон. Не се знае дали е успешен. Засега лидерът на “Атака” приема мълчанието на архиереите като съгласие. Но той сигурно не знае, че мълчанието на владиците обикновено не значи нищо. Нищо.
Виж още: