На един хвърлей място от величествения Пирин, в обятията на Малешевска и Влахина планина се намира храм „Св. Архангел Михаил”.
В началото на 40-те години на миналия век свещеник Александър Чакъров и членовете на църковната община свикват общоселско събрание, на което е решено да се започне строителство на нов храм. Изпратена е молба за построяване на нова църква до министъра на вътрешните работи и изповеданията. Макар в молбата да са пропуснати някои исторически факти, този документ показва готовността на жителите на с. Крупник за строеж на Божи храм.
За построяването са събрани средства от всички хора в Крупник и съседните села. Дарени са пари от знатни родове и лично от митрополит Борис.
В строежа са включени знатни майстори от цяла България. Иконостасът е направен от Молеровата школа от гр. Банско, а архитектурата на храма е умален вариант на Патриаршеския храм „Св. Александър Невски”.
От 21 ноември 1935 г., когато храмът е осветен, до днес вече 79 г., когато църквата чества денят на небесното войнство – традицията е жива.
Дни преди храмовия празник тече подготовката за него. Църквата е основно почистена, клирът се готви за големия празник, а безбройните помагачи ще приготвят празничен обяд, но не за 20 или 30, а за 2000 души. Пъргавите ръце на крупнишките жени, разделени на два отбора ще се погрижат за богатата трапеза.
Те се трудят неуморно. До тях съм и чувам разговора им: „Слава Богу и тази година сме живи, за да помогнем”. По-нататък друга започва песен, трета пък е направила баница, раздава за здравето на всички ни.
На сутринта слънцето е изгряло, празник е. Радост се разлива от лицата на всички ни. Църквата е пълна – деца, майки, бащи, баби – малки и големи всички са в храма.
След литургията, нашата гордост – възпитаниците на неделното училище са подготвили програма за празника. Под грижовните напътствия на г-жа Цветанка Костуркова, те взимат участие в богослужението, изучават Стария и Новия Завет и радват цялата църковна община, като не пропускат повод да припомнят на връстниците и родителите си как трябва да постъпват християните – не чрез гръмки думи, а чрез дела.
През последните десетилетия храмът не престава да се развива, успявайки да подейства на всяко едно човешко сетиво. Църковното пеене води душата на човека към молитва, а литургията ни прави част от най-голямата радост.
Изографисаните вътрешни стени пък галят и топлят човешкото око. Богослужение се извършва в неделя и на всеки празник, за да посади в човека най-висшата ценност – любов. Клирът не престава да служи на истинския Бог по правилния начин.
Храмът адекватно си служи и с новите технологии. От 5 години той има собствена страница във фейсбук (Храм Св. Архангел Михаил с. Крупник) като така е по-близо до хората, които вече не живеят в Крупник. Там се провеждат неделни беседи, разясняват се важни църковни проблеми и се правят много кампании за църковни знания.
Сгушена под тихи клони, църквицата сякаш спи, сладко чучурът ромони под опадали липи. В храма пеят певците със смирени гласове. Сякаш славят Бога сини и далечни върхове. Как е леко на душата в тоя мирен, скромен кът! Тук са близо небесата, тук е по-добър светът! Тиха вечерта припада.
По време на богослужение храмът е пълен:
Подготовка за храмовия празник:
