Мобилно меню

4.5833333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (36 Votes)

https://dveri.bg/imagesCA162T7AЧу ли, че украински туроператори предлагали нов вид екстремен туризъм: посещение на районите, в които се водят военни действия. За по-големите смелчаци – в бронирана машина. А накъде? Където се стреля, а за треперещите над животеца си – просто разходка със снимки за спомен пред разрушени и изоставени след сраженията сгради... Връщаш се от отпуска и вместо банални снимки от плажа с коктейлче с чадърче, пък било то и от екзотични сини лагуни с безбрежни бели пясъчни плажове и надвиснали кокосови палми, качваш в социалните мрежи военни репортажи и екшън снимки с автомат или гранатомет (наети за малко от някой от придружаващите те охранители) и кратък пояснителен текст към снимките от типа на „Неприятелят значително ни превъзхождаше. Но ние имахме план!” или „Събитията през последната седмица ме направиха съвсем друг човек; трудно бихте могли да разберете какво имам предвид – трябва лично да го преживеете” или още по-философското „Понякога трябва да се срещнеш „очи в очи” със смъртта, за да можеш да оцениш истински живота...” или... каквото там си измислиш. Ефектно, а? Кой от познатите ти може да се похвали с нещо подобно!

Ще кажеш: „ненормална работа”? Обаче този „туристически продукт” всъщност си е съвсем логичен. Неспособни да се зарадваме на същността на преживяването, ние все повече се опияняваме от ефекта на експонирането му. Вземете на повечето от приятелите си фотоапарата и мобилния телефон, преди да заминат на почивка – просто да прекарат някъде известно време заедно – и те най-вероятно ще се откажат и ще тръгнат разочаровани обратно с куфарите към къщи. Лишили сте ги от смисъл. А „социалните” мрежи продължават да задълбочават личностната социопатия: за да бъдеш харесан, трябва непрекъснато да отиваш все по-далеч и по-далеч – там, където другите не могат да си го позволят. Да преминаваш граници на далечни и екзотични държави – естествено, не на собствените си възможности – от това никой не се интересува. Да бъдеш повече покрай известните, отколкото с близките си. Само така ще те „харесат”.

Не можеш да го направиш? Значи, си неудачник. Е, все пак имаш една последна възможност: щом ти не можеш да живееш интересно, поне гледай как го правят другите – повечето ТВ-реалита ще ти помогнат. Там ще видиш и много по-глупави от тебе, и далеч по-големи неудачници. Ще можеш да им се посмееш: за тяхната неграмотност, за неспособността им да носят на пиене, за объркания им семеен живот,... за каквото си поискаш. Разбира се, можеш да избереш и своя оцеляващ герой – някъде в амазонските джунгли, борещ се с хищни животни, диви племена и тропически бури. Да не решиш да го търсиш в съседния вход, борещ се с години с безхаберието на институциите, грижещ се за болно детенце или възрастен родител? Това е толкова банално!

И все пак, покрай тебе има безброй възможности да бъдеш интересен. Чу ли, например, че вече се предлагат екстремни екскурзии? Можеш да участваш в истинска война. Или поне да си направиш снимки, от които всички ще останат с подобно убеждение. Няма страшно – напълно безопасно е. Да, малко е скъпо, наистина, но си струва. Колко хора познаваш, които са били на такива места? Това си е отвсякъде за харесване! И за споделяне...


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9uh8x 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики