Мобилно меню

4.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (39 Votes)

2014-05-20 2219Бог да прости Ликургос Ангелопулос!

Описанието на неговото дело в съобщението за кончината му е в твърде общи щрихи, защото е много трудно да се опише. Но въпреки това човек и от него може да си състави някаква представа, какво е направил г-н Ликургос Ангелопулос за традиционната църковна православна музика.

Той беше човек с вселенско, православно и църковно мислене, широко скроен и отворен към всичко и всички, отдаден на църковната музика и на Църквата. Който го е познавал и е бил с него на клира, знае какво означава църковно пеене и как трябва да се пее в църква по време на богослужение, а който не го е познавал може само да замълчи по отношение на неговата личност. Хубаво е да не се изказваме, когато не познаваме някого.

В едно интервю г-н Агелопулос казва за традиционната православна музика – при нас известна като „източно църковно пеене”, а при гърците като „византийска църковна музика”, – че византийската църковна музика е музиката на ангелите и цитира мисълта големия литературен гръцки класик Александрос Пападиамантис, който казва: „Не знам дали е музиката на древните гърци, но сигурното е, че това е музиката на ангелите”.

На тази църковна музика той се беше отдал, жертвайки професионалната си кариера и личния си живот. Той отделяше време и внимание на всеки, който се допитваше до него – било то негов ученик, било то ученик на негов ученик или просто на човек, интересуващ се от църковната музика. Образец за подражание на всеки учител.

Неговият принос се състои в това, че той успя с неговото хорово дело да покаже, че източното пеене може да звучи и в хорово изпълнение така, както звучи в солово.

Със своята дългогодишна работа той посочи принципите за построяване на хор, изпълняващ източно църковно пеене. Успя да вкара в богослужебна употреба много класически песнопения, с които обогати предимно всенощните бдения, празничните и архиерейските богослужения. Разработи много партитури, които спомогнаха преподаването и съставянето на школи. От тези партитури съм имал честта да се уча и аз. Той обучи много видни протопсалти, сред които е и моят учител Костас Ангелидис.

Една от най-големите му заслуги е записването на много компакт-дискове с произведения на св. Йоан Кукузел и изпълнението им на всенощни бдения; много от тях още не са познати в България (някои от които достигат до 40-50 минути).

Ето едно песнопение на „Св. Йоан Кукузел” в изпълнение на хора на Ангелопулос с негово соло:
Причастен стих „Хвалите Господа с небес”, гл. 5.

Другата голяма заслуга е прилагането и разпространението на теорията на Хрисант Дирахийски относно метричното пеене, обяснена от големият музикоучител и теоретик Симон Карас. Метриката като основа на хоровото единство, което спомага за оформяне на музикалния изказ, който на свой ред помага при оформянето на молитвената атмосфера, когато се изпълняват църковни песнопения от много певци. Това, което го няма все още в България, защото ние наблягаме само върху постановката на гласа и изчистените темперирани интервали, а метриката ни – стакато механично пеене. Оттам идва увлечението на родните ни псалти към силово пеене, което може да премине и в неистови викове. Заради гореспоменатата метрика г-н Ликургос Ангелопулос беше обявен дълги години за „еретик”, но – слава Богу! – накрая беше признат и оценен приживе. Днес по тази метрична система се преподава и в двата водещи гръцки университета – Атинския и Солунския.

Царство му небесно! Нека Бог да го упокои и настани в селенията на праведните, и да го възкреси за вечен живот, за да продължи да Го слави непрестанно заедно с всички небесни сили!

Това са два линка с видео от последните му богослужения в храм „Св. Ирина”, където беше протопсалт:
„Христос воскресе”, гл. 5, последна Пасха 2014 г.

и 5-та песен на Пасхалния канон – гл. 1

Вечная памят!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/99rwp 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики