Руският патриарх Кирил отиде на Рождественското тържество в Кремъл с малко момиче, сираче, което му писа да се помоли, за да му даде Бог добра майка (тук). „Вие сте патриарх и Бог чува вашите молитви”, пише Мила Шьолкова на предстоятеля на Руската църква.
Перфектен пи ар, ще кажат някои у нас, патриархът и сирачето на Коледа. Може и да е пи ар, но в евангелски дискурс. Когато патриархът или някой друг от висшия клир, та дори и редовите свещеници и монаси, правят нещо, то е пример за обикновените хора. То е проповед и поучение. Защото духовниците познават Свещеното Писание, би трябвало да познават и Христос, защото Го срещат всеки ден в богослужението и молитвата, носят знаци, които ги причисляват към верните на Христос. Затова и хората очакват, че те, със своите думи, дела, поведение, ще им покажат какво е да си Христов, как подобава на християните да живеят в този свят, кое е добро и зло, правилно и неправилно.
С вниманието си към детето, изоставено от собствените си родители, патриархът отправя послание: независимо от напрегнатото си ежедневие да забелязваме незабележимите хора в нашето общество – бедните, страдащите, отхвърлените, сираците, а и всеки човек, който има нужда от внимание.
Както Спасителят чува викащия към Него слепец Вартимей при входа на Йерусалим, независимо от шума и навалицата, и не подминава притисканата от тълпата кръвоточива жена, докоснала се с вяра до дрехата Му…
Така в дните на Рождество Христово Патриарх Кирил ни показва едно малко момиче, което копнее само за майчина любов и ни кара да се замислим какви са нашите стремежи и приоритети и кое е важното в живота. Да си дадем сметка за най-големите липси в нашето общество: вниманието към другия, пълноценното общуване и добротата „без която човек никога не може да бъде щастлив”.
