Грозното уволнение на проф. дякон Андрей Кураев е поредното саможигосване в православния свят. За безумията в нашата църква няма национална (пардон, автокефалическа) боя – българска, руска, чешко-словашка... вие ги избройте всичките. Въпреки известни лични издънки, включително и в един български казус от 2013 г., дякон Андрей прави това, което диктува християнската му съвест – полемизира, критикува, разяснява, полага усилия да прилага принципите на благовестието в реално време и, така да кажа, с реални средства. Днес на дякон Андрей му е отсъдено да потърпи, за да блесне още по-силно стойността на неговата дейност.
Колко ли боли, когато те удрят по бузата, само че не „онези лошите”, ами твоите ти, братята? Колко е покъртително, когато ставаш измет на света, само че такъв те правят своите си, сиреч братята. А какво ли си мисли интелигентният, образован и съвестен вярващ и невярващ за православни корифеи, които уволняват дисциплинарно едно от най-известните и ерудирани имена на светата, вселенска и апостолска Църква?
Днес православните, които се опитват да викат като камъните, за да свидетелстват истински за Словото, са принудени да се борят на два фронта – в света и в своето си стадо. Впрочем, кога ли е било иначе? Но да се бориш срещу православния истаблишмънт, срещу всички нас, които сме превърнали вярата в институция с недосегаема йерархия и образцово челобиещи „миряни”, е вече не само политически, но и „православно некоректно”. Истина е, че в живота станахме съвсем буквално по-католици от днешния папа.
Прав е дяконът, когато на блога си настоява, че адресът на неговата „каноническа глава” си остава непроменен. Само че нашите „канонически глави”, целият църковен истаблишмънт ни изправят пред доста сериозна болежка – кого да слушаме: свещената йерархия или църковната си съвест? Живеещият в демократичния век християнин, уви, едва ли е подозирал интензитета на тази модерна болест, християнската шизофрения. Как другояче да наречем казуса, при който моят йерарх е, бе и си остава мой йерарх, въпреки антицърковните си действия? Защото, каквото и да говорим, уволнението на Андрей Кураев от Московската духовна академия е очеваден пример на антицърковност, същото като нашите архонтствания или поредното организиране на епархийски избори. Превърнали сме църквата в музей (в най-добрия случай), йерархията – в истаблишмънт. Само че НИЕ всички сме църквата и нашият глас, гласът на всички християни, на православното общество трябва не просто да бъде чуван, а водещ в събранието на христовите членове. Иначе що за членове сме?
Във връзка с гореспоменатото уволнение на професор дякона, което не е станало по догматически или професионални причини, и в светлината на вестите за създаване на нова духовна академия, съзирам идеалния момент за активизиране на българското професионално богословие. Кой ли пръв сред родните глави на академични богословски центрове ще предложи трудов договор на професор дякона?
Авторът е гл. ас. д-р в Катедрата по славянски филологии на СУ, в момента лектор по български език и литература в Люблинския университет „Мария Кюри” в Полша.
