Мобилно меню

4.92 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (50 Votes)

ZlНа 14 януари, вторник, се навършват 40 дена от кончината на г-ца Златка Генкова, оставила дълбока диря след себе си в новата история на БПЦ. Всички, които я познавахме, я наричахме уважително „г-ца Генкова”, а близките й приятели, както и по-възрастните от нея архиереи й казваха „Златка – Златното момиче”, защото тя определено беше заслужила това прозвище с много труд и себеотдаденост на църковното просветно дело.

Родена на 26 октомври 1924 г. в София, тя е първото дете в семейството. По-късно се ражда и брат й Тодор. Родителите им, Кунчо и Иванка Генкови, са скромни аптекари. Кунчо Генков е родом от Ловеч, а Иванка от София.

Златка Генкова завършва немското училище в София (Германска полукласическа гимназия и прогимназия) през 1943 г. В столицата тя живее при баба си, защото още в края на 30-те год. родителите й отиват на работа в Неврокоп, където Кунчо Генков печели конкурс за фармацевт-управител на централна аптека. Тази промяна става повод семейството да се запознае с Неврокопския митр. Борис (1888-1948 г.), който по това време вече е преместил седалището си в Благоевград, но веднъж месечно посещава и старата митрополия. В Неврокоп обаче пребивава постоянно протосингелът на дядо Борис – архим. Партений (после Левкийски епископ и софийски викарий), който е доверен приятел и постоянен гост в дома на сем. Генкови.

Политическите промени през 1944 г. преобръщат живота и на тези хора. Архим. Партений е преместен за протосингел в София, Кунчо Генков е изселен с жена си в Ловеч, а Златка Генкова продължава да се справя сама с живота в София.

След продължително боледуване, едва през есента на 1948 г. тя е приета в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. По време на следването си там Златка Генкова става една от любимките на мастития професор прот. акад. д-р Стефан Цанков, който често й възлага да му преписва различни чернови на трудове и лекции, предимно на немски. Младата студентка, владееща отлично този език, изпълнява възлаганите й задачи изключително бързо и безпогрешно въпреки трудночетливия почерк на професора с множество задрасквания и бележки, правени с писалка върху плътна и бързо попиваща мастилото хартия.

Студентството й я сближава и с проф. д-р Боян Пиперов, библеист и филолог, чрез когото тя опознава добре и брат му – Сливенски митр. Никодим (1895-1980 г.), като така се приобщава към тяхната група от приятели и съмишленици в трудните години на засилваща се антицърковна пропаганда, когато и факултетът е изгонен от СУ. В този кръг са хора като архим. Филарет (после Видински митрополит), Александър Величков, професорите д-р Борис Маринов, апологет, д-р Тодор Събев, църковен историк, и др., с които тя поддържа добри приятелски и творчески отношения. Все по това време тя се запознава и общува с емблематични архиереи като Драговитийски еп. Харитон (1880-1958 г.), Пловдивски митр. Кирил (после Български патриарх), Варненски и Преславски митр. Йосиф, Главиницки еп. Стефан (после Великотърновски митрополит) и др.

Завършила успешно висшето си образование през 1952 г. (вече в Духовната академия „Св. Климент Охридски”), Златка Генкова е поставена пред кръстопът за бъдещето си. Първоначално си помага финансово, като се занимава с българска бродерия, а по-късно завършва курс по машинопис. През 1955 г. в продължение на шест месеца работи като коректор в Синодалното издателство на БПЦ, където вече се чувства в свои води. Взема участие и в преписването (от ръкопис на машинопис) на Екзархийската архива. Служебното й положение неминуемо я среща с тогавашния главен редактор на „Църковен вестник” архим. Стефан (Йовков, 1904-1970 г., от 1965 г. Главиницки епископ), с когото ги свързва дългогодишно професионално сътрудничество и житейски предизвикателства. От 1 март 1958 г. Златка Генкова е назначена на длъжността коректор-редактор на синодалните периодични издания.

Животът среща сем. Генкови и с други видни наши църковници. Обстоятелството, че бащата Кунчо е от Ловеч, е предпоставка всички от фамилията да поддържат прекрасни отношения с лъчезарния и деен Ловчански митр. Филарет (1903-1960 г.), гостувайки си взаимно. Дълги години Златка Генкова запазва доброто приятелство с Левкийския еп. Партений, архимандритите Серафим (Алексиев) и Сергий (Язаджиев) и др.

По-голямата част от трудовия й стаж преминава в държавното предприятие „Балканкар” и печатницата „Тодор Димитров” - София.

След като решава да се оттегли окончателно от работата си в печатницата, от 1 януари 1977 г. тя е назначена от Св. Синод на длъжността „Уредник при Централния църковно-археологически музей”. Реално обаче не изпълнява там конкретни задължения поради обстоятелството, че по това време Св. Синод вече взима решение да се преиздаде Библията от 1925 г., но с осъвременен правопис. Предпечатната работа е възложена на комисия с председател Неврокопски митр. Пимен и членове професора по омилетика д-р Тодор Поптодоров и Златка Генкова. Процесът на преписване, коригиране и предпечат трае около пет години, като най-трудоемката работа за изпълнение получава именно Златка Генкова. Новото издание на Библията е осъществено през 1982 г.

По решение на Св. Синод, прот. № 2 от 24.01.1996 г., г-ца Генкова беше назначена за директор на Синодалното издателство и Главен редактор на „Църковен вестник”, считано от 1 януари с. г. На този пост тя замества назначения за заместник-ректор на СУ дотогавашен главен редактор на ЦВ д-р Иван Желев, доцент по Нов Завет в БФ. Отговорната длъжност, която за пръв път Св. Синод поверява на жена, г-ца Генкова изпълнява в трудните години на разкола в БПЦ до 1 септември 1997 г., когато е освободена по нейна настоятелна молба.

Нейното име винаги се свързваше с определен вид книжовна работа, свършена усърдно, точно и прецизно, но тя самата не се смяташе за нещо по-различно от останалите хора, а се възприемаше като човек, който – щом е поел отговорността да свърши нещо – трябва да го направи, както трябва и докрай!

Преди няколко години г-ца Генкова ми беше споделила, че неочаквано за нея й се обадил един от нашите по-възрастни професори от Богословския факултет на СУ, който я помолил да даде кратки биографични сведения за себе си. Те щели да се публикуват в подготвяна от международен екип православна енциклопедия, а нейното име се намирало сред известните жени-богослови от православните църкви. Златка Генкова категорично отказала на професора, въпреки неговите 2-3 настойчиви обаждания.

Последното публично мероприятие, на което г-ца Генкова се появи, беше представянето на книгата „Летопис на БПЦ”, на която тя беше редактор. Дни преди събитието, станало на 10 юни 2010 г., тя се вълнуваше изключително много поради обстоятелството, че ще срещне много църковни хора, с които не се беше виждала години наред. Когато всичко приключи, тя още дълги дни продължаваше да живее с преживените срещи, разговори и хубави спомени от станалото.

Както вече беше споменато в друг материал за нея, до смъртта си г-ца Генкова запази своята работоспособност и ясен ум и работеше по подготовката на различни издания. Последната й работа беше върху Новия Завет. Четирите евангелия с кратки пояснения, издаден с благословението на блаженопочиналия Неврокопски митр. Натанаил (1952-2013 г.).

Макар и останала сама, без да успее да създаде собствено семейство, мисля, че Златка Генкова е извървяла своя земен път с удовлетворение и лично щастие. До последния си дъх тя се радваше на свои близки хора, включително и на отдавна осиновено дете, които я обгръщаха с необходимото внимание и любов, които беше заслужила.

Като много трезв човек, тя разсъждаваше изключително разумно и рационално. При едно от вижданията ни, малко преди да почине, се заприказвахме за смъртта и некролозите, които се публикуват за наши общи познати. Златка Генкова се дразнеше от някои сълзливи и глуповати словоизлияния при такива случаи и казваше: „Некрологът е просто съобщение, че някой е починал или че ще има помен. Той е за онези, които ще отидат да го уважат. Умрелият няма да може да си го прочете лично, за да има нужда от подобни демонстрации на чувства”. И беше права! Приключвайки тогава темата, тя допълни: „Искам да Ви помоля, когато един ден почина, Вие да ми напишете некролога – точно, кратко и ясно, без излишни думи!”.

Такава беше Златка Генкова! Благодарим й, че я имаше! Нека ми прости, че не изпълних последната й заръка съвсем точно.

И да помолим Бог да я прости и приеме при Себе Си!

Първата страница от студентската книжка на Златка Генкова. Тя е от последния випуск на Богословския факултет към СУ, в който се приемат жени. След трансформирането му в Духовна академия във висшето богословско училище се приемат за обучение само мъже:

 Diploma

Последната публична изява на г-ца Генкова (в средата) през 2010 г. на представянето на книгата „Летопис на БПЦ”. Тук тя е със Стобийския еп. Наум и проф. Иван Желев, с когото са дългогодишни колеги в „Църковен вестник”. Отляво са днешните редакторки на „Двери” – Полина Спирова и Златина Каравълчева, започнали кариерата си в църковната журналистика под ръководството на г-ца Генкова в „Църковен вестник” през 1996 г.

2010

Снимки: Архив на Борис Цацов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9kcd8 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец