С еднакъв съд би трябвало да съдим, ако желаем нещо общо със справедливостта и присъди, които се приемат сериозно. Разбира се, такъв ред съображения има някаква стойност, само ако първата ни цел не е просто да се предизвика скандал. Тогава много принципни ограничения отпадат и махленското одумване на махленски случки се оказва достатъчно.
В разпита си на йером. Кирил водещият Господар на ефира нарече Троянския манастир светиня и настоя в него да се води духовен живот. Не зная как въпросният журналист си представя духовния живот и светините, но има няколко прости неща, в които съм сигурен.
„Подлагането“ на смях и очаровани възклицания между карикатурните реплики на йером. Кирил, както и настояването за пикантни подробности във въпросите към качулатия субект с „нетрадиционна сексуална ориентация“ могат да целят само да извадят от равновесие свенливия български зрител. Те по никакъв начин не съдействат на внушението, че организаторите на предаването милеят за духовния живот в манастира и го наричат „светиня“ без капка лицемерие.
Всъщност: или поведението на въпросния монах и монаси е безспорно възмутително и тогава реалното положение би трябвало да изглежда съвсем тъжно за хора, които очакват духовен живот в манастира и го наричат „светиня“, или се приема за безспорно, че всеки – дори монасите – имат сексуалните права на хора с „алтернативна сексуална ориентация“ и тогава навлизането в нетрадиционния им сексуален живот, с очаквания за благочестие и духовен живот, е възмутително или неправомерно, но в никакъв случай – смешно.
За добро или лошо друга възможност няма. По-точно другите възможности се свеждат до намигвания, подхилване, побутване с лакът и еквивалентни по смисъл действия. Впрочем има още една достатъчно определена възможност: този, от когото се очаква да води предаването, просто да се солидаризира с най-сеирджийската гледна точка към събитията, приканвайки зрителите да останат заедно с него зад пердето, откъдето сякаш надзърта подобна позиция.
Въпросът не е в това, че предаването няма позиция; въпросът е, че поради отказа от нея то не може да формулира смислени съждения по темите, които като че ли поставя. Откровената му цел не е да информира за нередности, а да предизвика вълнения – не по-малко жалки от тези, за които разказва. Гражданите имат право на информация. Затова може да им се демонстрират пороци, стари колкото света. Гледна точка отвъд доброто и злото. Трябва само да се издирят неща, които все още минават за срамни, и да се изложат. Да се изложат пред хора, които тайно биха искали да ги погледат, както и пред хора, които не биха искали да гледат подобни неща. Благодарение на нечий позор предаването е готово.
* Материалът беше написан и представен в редакцията още преди да „изтекат“ в мрежата позорните порно-клипове на Борис Бачковски (не сме сигурни, че можем вече да го титуловаме епископ) и, както се вижда, авторът не се позовава на тях (бел. ред.).
