Скъпи в Господа братя и сестри,
Наближи денят за избор на нов архиерей на Варненска и Великопреславска епархия. Вече са определени наши представители, които ще изберат двама от кандидатите, а тези двама на свой ред, ще бъдат представени на Св. Синод за избор на нов Варненски и Великопреславски митрополит.
Но ние, братя, не сме безучастни, неми свидетели на бъдещите събития. Не сме изгубено малко стадо. Имаме си Пастир – нашия Господ Иисус Христос. Само си нямаме достоен предстоятел пред Него. И като такива трябва да се молим с чисто сърце, преизпълнено с трите най-големи добродетели: вяра, надежда и любов.
Вяра, че всичко ще се случи при съдействието на Светия Дух и по допущение Божие.
Надежда, че достоен ще е изборът – не по човешките закони за лично облагодетелстване, стремеж към власт или лобистки интриги, а по Христовия закон, който гласи: „Добрият пастир полага душата си за овцете” (Иоан 10:11).
Любов, по силата на която всички ние ще се обичаме и уважаваме въпреки избора, защото Господ ни завеща: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам” (Иоан 15:12-14).
Твърде сме малко, братя и сестри, за да се делим на градове и епархии. Помогнете ни сега и ние ще помогнем на вас. А тук, във Варна, има какво да опазваме и развиваме:
Имаме 12 храма, като в три от тях се служи св. Литургия ежедневно.
Със съдействието на Общината работят пет учители по СИП Религия с над 800 ученици.
Вече 11 години се провежда Седмица на православната книга.
Милосърдната дейност също ни е скъпа – обгрижване на наркозависими младежи, социална кухня за над 200 нуждаещи се.
Издава се вестник и детско списание.
Към повечето храмове действат неделни училища за деца или възрастни.
И всичко това, а и още други инициативи са общо, наше дело – като се започне от владишката благословия и молитва, достойното йерейско служение и се премине през дяконията на дякони и учители, благочестието на миряни и оглашени и се стигне до дръзновението на децата, участващи в неделните училища. Затова не ни е безразлично, ще се съхрани ли всичко това, а и с Божията помощ да се развие.
И тъй, братя и сестри, православни християни, нека се молим, дорде е време, за Божията милост към нас, грешните. Та дано този избор да не ни е за съд и осъждане, а за общение със Светия Дух, за телесно и душевно изправление и за общо душеспасение.
А ако имаме дръзновение, можем да издигнем нашия глас и „на видно”, пък да бъде волята Божия.
Да бъдем разсъдливи, братя, защото сме народ Божий. И възлюбени сме, и избрани сме, макар и много грешни.
Да прощава Господ и да помилва!
Амин.
