За о. Васил Цветков (1961-2013)

Не бих искал да започна тези няколко свои думи в памет на о. Васил Цветков, като кажа „Днес ни напусна…” или „Отиде си…”, или нещо друго подобно. Новината за смъртта му днес ме покърти. И мисля, че не в самата смърт е проблемът за нас, „останалите живи” (1 Сол. 4:17), а в раздялата със скъпия за нас човек. Ето защо не бих искал да мисля, че той ни е напуснал или че си е отишъл. Ние няма да забравим о. Васил Цветков. Тези от нас, които го познавахме, знаем какъв човек беше. А на тези, които не са го познавали, ще им засвидетелстваме, че той беше един скромен пастир, който с молитвата си и с дадената му от Бога благодат утеши много души тук, на земята. Послужи предано на светата Трапеза повече от десет години, а на духовното образование във възстановената Пловдивска духовна семинария – почти двадесет години в качеството си на възпитател и преподавател по логика и история на философията. Ние, неговите ученици, винаги ще помним с добро нашия учител – ерудит.

След ръкоположението му в презвитерство Пловдивският митрополит Арсений (1987-2006 г.) възложи на о. Васил да бъде енорийски свещеник в с. Стряма, Пловдивско, където при неговото назначение нямаше, а и никога не е имало църква. Днес в Стряма се издига един благолепен православен храм, който се изгради не без усилията на о. Васил Цветков, за радост на всички вярващи. През последните няколко години с благословението на Пловдивския митрополит Николай о. Васил Цветков служеше в храм „Св. Кирил и Методий” в Пловдив. Той обнови и благоукраси този храм не само с ремонта и реставрацията, но преди всичко с редовното и стройно богослужение в него.

Обширните му познания във всички области на хуманитарната наука го правеха да бъде приятен и обичан събеседник. Още като учител в ПДС той ни провокираше да се интересуваме от познанието като цяло и с критическа мярка да го изпитваме. Самият той владееше прекрасно изкуството на мярката, което всъщност го правеше различен от останалите хора. Споменът за него няма да ни напусне. Светлият му образ винаги ще бъде с нас. Бог да го прости!

Авторът е завършил ПДС, бил е ученик на о. Васил.