С един познат, който иначе е свестен човек, винаги избягвам да засягам една тема, защото му създавам огромно неудобство. На него всъщност темата му е приятна, може би ако седи със съмишленици, ще си излее душата. Но когато не знае как ще реагират другите, човекът се мъчи, увърта и не смее да се изкаже. Понякога не успява да се сдържи и почва тайнствено да ми обяснява „как стоят нещата“. Така например от него научих, че не съществуват никакви траки, че това е измислено име и всъщност става въпрос за прабългари. Христос е говорел на прабългарски и дори думите „Илли, Илли, лама савахтани“ и „талита куми“ били на прабългарски език. Александър Македонски, Атила и Наполеон били с прабългарски произход. Славяните били пиянско племе и са основната причина българите да не просперират, те са тяхната спирачка и в миналото, и днес. Знаехте ли всичко това? Направо за филм на ББС. И никога не съм проумявал какъв е смисълът да вярва в тези неща, някакво забавление ли е или избиване на комплекс.
Така или иначе обаче много хора превъртат, когато стане въпрос за
национализъм, сякаш в съзнанието им се отваря някаква дупка и спират да
разсъждават нормално, отприщва се някаква неудържима стихия, която обаче в
действителност едва ли има много общо с патриотизма и любовта към Родината. И
то у всякакви хора – от учители и доктори до такива с основно образование.
Националистическото промиване на мозъци си има своите идеолози и политици.
Някои от тях осъзнават какво правят, други не. Някои от тях го правят за пари,
други понеже са изперкали. Когато бях малък имах детската представа, че когато
преминем двехилядната година по някакъв съвсем естествен начин всички хора ще
помъдреят и вече никой няма да говори тъпотии, никой няма да слуша тъпа музика
и тъпотата ще изчезне от самосебе си, просто защото човечеството е живяло
толкова дълго. Сега, разбира се, вече знам, че не е точно така, но все още се
учудвам, когато много хора се подведат по болните пориви на един.
Хитлер е обединявал. Сталин е обединявал. Създавали са обединени от някаква идея общества. И все съм си мислел, че на същите тези общества вече им е писнало някой да ги обединява, преодолели са пубертетския порив да бъдат част от група, да бъдат част от „единна и чиста нация“… Толкова кухо звучат националистическите и шовинистки призиви днес, че наистина се удивлявам на популярността, която добиха.
Спекулациите продължават: митинг на Трети март, демонстрации на годишнината
от смъртта на Левски, да очакваме включване на 24 май… Все дати, на които ние
българите можем да отдадем почит към миналото и да се замислим за бъдещето.
Защото никога вече няма да има толкова самоотвержен политик като Левски, никога
вече войници от една страна няма да умират за свободата на друга (без зад това
да стоят користни интереси), никога вече словото няма да има силата, с която е
звучало по времето на Златния век. Вместо да потърсим частичка от това добро
минало у нас, ние ще крещим, че България е за българите, че разни други хора нямат
място в държавата ни, че някой не заслужава да живее. Много достойно честване!
Националисти, да превърнем Трети март в празник на омразата ни към другите!
Накрая да се самоизядем от злоба!
На миналия Трети март свещениците в град Попово дадоха добрата идея да
заведем учениците в старата църква, строена половин век преди Освобождението.
Ниска, схлупена църквичка, строена според закона на Османската империя,
реставрирана, многоцветна, сияеща и ухаеща отвътре. Младият свещеник отец
Валентин увлекателно разказваше историята на църквата и историята на гробовете
в църковното дворче. Шестнайсет надгробни камъка на руски офицери и войници
всяка година на Трети март се почистват и украсяват с кокичета. Освен руснаци в
тази война из българските земи са мрели още румънци и финландци. И българи.
Това е бил откупът, който е трябвало да се плати, за да я има Нова България.
Животът на някакви хора срещу нашата днешна България. Някои неща са скъпи… С
една запалена свещ за душите им се отблагодарихме и ще им се отблагодарим. Това
е необходимата почит към миналото. Но празникът не е само минало.
Няма как обаче да празнуваме настоящето. На него също може да му запалим свещ. Може би в тази дълбока тъжна пропаст между българина и държавата му се крие отговорът на въпроса защо тук и децата ги учат да псуват още щом проговорят и се гордеят, когато чуят първото „мама ти“. Създават им имунитет, неуязвимост пред зверствата на Звяра-Държава.
Бъдещето ще емигрира, ще програмира, ще се стерилизира, ще се преориентира
сексуално, ще се пропие и няма да знае какво означава носталгия. Бъдещето ще
агонизира в напъните на разни националистични партийки, ще забравя националните
празници, ще мине окончателно на новата азбука – „шльокавица“, ще ампутира
атавистичните и ограничаващи Ботеви и Вазови стихотворения от учебниците. Ще
запази мартениците, кукерските празници и селските сборове. Продават се добре
на чужденците. По повод Трети март ще бъдат окрадени всички метални части от
паметниците. Започнаха с Шипка, наред са останалите. Псуването на Държавата ще
стане (или вече е станало) наша обединяваща национална черта.
Трети март не е национален празник. Трети март е български празник.
Най-хубавият български празник. Вече ме е страх от думата „национален“.
Остава да мечтаем. Мечтите никой не може да ни ги вземе.
Остава да празнуваме мечтата си.
Някакви други идеи?
