На прашните стени на Музикалния театър „Стефан Македонски“ от няколко дни се появиха афиши с надпис „Концерт в памет на Ной Николов“. За почитателите на музикалното творчество, както и за няколко генерации богослови (родените от 1940 до 1950 г., с които се беше „засякъл“ в СДСеминария) името на Ной Николов не е непознато.
Роден и възпитан в свещеническо семейство, Ной, кръстен на дядо си и на старозаветния праведник, става ученик в Софийската духовна семинария, намираща се тогава на гара Черепиш. След Духовната семинария завършва Музикалната консерватория и свързва живота си с певческото изкуство.
Само преди година и половина Ной отпразнува 60-годишнината си (роден на 4 юни 1944 г.), от които 30 – на сцената на Музикалния театъра като любимец на публиката. През целия си живот не забрави, че е пропял тропари и стихири между белите Черепишки скали. Години наред е солист в хора на храм-паметника „Св. Александър Невски“ и хора „Св. Йоан Кукузел“. Възползва се при всяка възможност да попее в църквата на някой свой съученик и да порадва с гласа си енориашите.
На 2 ноември 2004 г. Ной ни напусна. Храмът събра духовници и артисти, приятели и колеги да се сбогуват с непрежалимия Ной.
Днес, на 1 март, година и половина след смъртта му, Музикалният театър ни събра, за да си спомним за него. Концертът включваше арии, дуети и ансамбли от оперетите „Цигански барон“, „Хубавата Елена“, „Паганини“, „Царицата на чардаша“, „Старият Рац“, „Графиня Марица“, „Прилепът“, и беше с участието на колегите, хора и оркестъра на театъра под диригентството на Р. Баталова, И. Богданов, Юри Дамянов и Б. Хинчев. Водещите, Л. Чешмеджиева и Н. Петров, които направиха кратък преглед на творчеството на Ной Николов, отбелязаха неговата вярност към църковната музика и любовта към богослужебните песнопения. Определено трогнаха думите на водещата, че Музикалният театър трябва да се гордее с факта, че сцената му е била осветена от незабравимото присъствие на големия тенор, носещ името на библейския праведник – Ной.
Артистите отдадоха дължимото на Ной. Нека ние, богословите, също го сторим, като кажем: Бог да го прости и вечна да бъде паметта му.
