Това показва двехилядогодишната история на християнството - то винаги е много удобна жертва на политическите беззаконници. От първите още десетилетия и столетия на съществуване на християнството то е било обвинявано за какво ли не: за военните неуспехи на армията, за недостигащите приходи в държавната хазна, за подпалването на Рим от един щур император, за редица неудачи през средновековието, за сътрудничество с буржоазията срещу пролетариата, за съдействие на властта в борбата й срещу комунистите в България преди 1944 г., за продажничество в полза на "световния империализъм" след това, за моралния срив на "модерното" европейско и американско общество, което отдавна е изневерило на Христос и е тръгнало след Молох, мамон и компания.
Християнството повече от хилядолетие пречи и на политически дейци, изповядващи исляма. И това е точно така - то не пречи на мюсюлманите, т. е. на вярващите хора, изповядващи исляма, а на определени дейци, които имат претенции всички да им се подчиняват. Затова ония, които са различни, които те не могат да манипулират с привързаността им към ислямската религия, се обявяват за врагове, които... просто трябва да бъдат унищожени. Така е в много страни, където ислямът е преобладаващата религия - християните се преследват по много и най-различни начини, принуждават се да напускат страната си, за да оцелеят. Така е по начало в Близкия Изток, така през 20 век ставаше на вълни и в съседна Турция, така беше в Ирак след военната интервенция на НАТО, така сега се постъпва и в Сирия. Който и да спечели от този подклаждан от различни страни и по различни начини конфликт, едно е сигурно: ще загуби християнството в многото му форми там - източноправославни, сирояковити, арменци, римокатолици (заедно с униатите от другите християнски деноминации, вкл. маронити и асирийци), протестанти и пр. Не е никак случайно, че главният сирийски мюфтия се разграничава от терористичния акт с отвличането на двамата митрополити на Алепо - православния и сирояковитския. И не само това. Той твърди, че това не са сирийски бунтовници, а наемници от Чечения. Отделен въпрос е, какво правят в Сирия и срещу кого се борят чеченци, афганци и прочие професионални терористи, доколко такива хора могат да допринесат за демократизирането на Сирия. Но който и да ги е наел да се бият на сирийска земя срещу режима там, факт е, че като елемент от тази борба те виждат отвличането на двама видни християнски духовници, които са достатъчно известни, дори в световен мащаб, като истински духовници и хора, съзнателно стоящи далече от всяка политика. Тоест на въпросните "бойци" пречи тъкмо тяхната религиоза дейност. На бойците за някаква неясна политика отново пречи християнството. Нищо ново под слънцето. Само не трябва такива действия да се окачествяват като междурелигиозен конфликт. Защото те са част от двехилядолетната борба на "света" срещу християнството. Иисус Христос си го е казал съвсем ясно: "светът ги намрази, защото те не са от света" (Йоан 17:14).
