Един арендатор отсече близо 1000 череши, вбесен, че дни преди беритбата, Пловдивска митрополия му прекратява договора върху земята, която обработва, лишавайки го от плодовете на неговия труд и вложените средства. Според наемателя, от подобно действие на Митрополията по отношение на друга черешова градина, стопанисвана от него, в момента новите арендатори наготово обирали и продавали продукцията. От Митрополията пък се оправдаха, че договорът всъщност е сключен от ненадлежна страна и ощетява Църквата с неизгодните си клаузи, както и че те само са му предложили предоговаряне, съответстващо на реалностите, и в никакъв случай не са искали да го лишат от добива.
Погледнато схематично, звучи като един от многото учебни казуси, които студентите по право решават, готвейки се за изпитите си. Има един правен спор, със страни и предмет, от който възникват различни хипотези. Ако искаме малко да го усложним, ще прибавим и възможността действието на арендатора да представлява престъпление по смисъла на НК. Quod erat demonstrandum, т.е. което трябва да се докаже… Само че, когато Църквата е страна в конфликт, нещата имат по-дълбок смисъл от познаването и прилагането на нормативната уредба. Това май няма нужда да се доказва. Защото каква полза за човека да придобие всичките черешови градини, ако повреди на душата си… А ако повреди и на душата на ближния си?
Ясно е, че постъпката на арендатора е безумна. Аз лично се надявам той да понесе отговорност за действията си, както и всеки, който с лека ръка посяга на живота от Бога даден. Но когато става въпрос за живота на черешите, нека не пренебрегваме и човешкия. В последните месеци няколко българи демонстративно посегнаха на живота си – убивайки себе си и изгаряйки част от всички нас, към които бе насочен техния укор. Затова и заплахата на арендатора - реална или въображаема, че заради спора ще направи същото със себе си, трябваше да бъде приета с необходимата сериозност. И бе приета. Вероятно с протегната ръка, пастирска грижа, отеческа любов, откровен разговор и блага дума? - Не, за жалост. С публична оферта. „Каква е сумата, която г-н … иска да получи от Църквата, за да се задоволи накърненият му търговски интерес и да се преустанови това кощунство?”, пита Пловдивска митрополия в свое изявление. „Ами, 30 сребърника” – можеше да съобрази да отговори арендаторът и поне за известно време да преустанови абсурда представители на висшия клир да третират човешките проблеми като някакво телевизионно реалити. Защото, ако медиите често пъти са безумни, нарушавайки личното пространство на хора, преживели най-жестоки трагедии, навирайки камери и микрофони в лицата им, духовните ни водачи не бива да бъдат. Иначе стават „братя по оръжие” – само че един сече с брадвата дървета, а друг с думите си -души…