Кой може да каже, че равноправието е нещо лошо? Че равният старт в живота е за пренебрегване? Че не е похвално да се закрилят слабите и уязвими групи в обществото?
Никой. На това и разчитат идеолозите на уеднаквяването. Какво беше мотото, под което премина кампанията във Франция за узаконяване на хомосексуалните съюзи? Mariage pour tous. Сиреч брак за всички. Право на всички да осиновяват деца. Не едни да са привилегировани, а други – лишени от нещо. Звучи благородно, нали? Ако е благородно да се възползваш от лековерието на част от хората, привързани към демократичните принципи, като ги заблуждаваш за истинските си намерения. Да не се оставяме да ни заблудят: въпросните идеолози се трудят неуморно за едно общество на карикатурната „демокрация“, на сляпата, механична уравниловка (тези от нас, които са живели и през комунизма, знаят добре за какво иде реч); готвят ни свят, чиято „сигурност“ ще се изгражда чрез повсеместно кастриране на половите различия.
Дали не преувеличавам?
Взрете се в коя да е от куриозните страни на процеса и ще различите добре безобразното му лице. Например преди броени дни научихме с трепет, че шведски депутат предложил да се премахне „неравноправието“ между половете по отношение на уринирането в обществените тоалетни. Всички трябвало да се облекчаваме еднакво. Не можело, видите ли, някои да го правят прави, а други – седнали (който не вярва на очите си, да погледне тук).
Даваме ли си наистина сметка, накъде са я подкарали идеолозите на уеднаквяването и как ни манипулират? Изглежда, че става жизнено важно да се научим да дешифрираме говоренето им. Когато ни призовават да бъдем различни, трябва да очакваме инициативи, насочени към нашето обезличаване; чуваме ли красиви приказки за това, как всеки има право на семейство, нека да знаем, че се готвят да погребат семейството изобщо; проявяват ли голяма загриженост за чувствата на нещастните хора, които искат да си осиновят деца, а не могат, да сме напълно наясно, че не им пука за самите деца. Точно тук е необходима прозорливост, за да се различи фалшификатът, който ни пробутват, от скъпоценния камък, и бдителност, за да не се хване човек на въдицата на търговците и демагозите от Античността до днес.
Необходимо е също да се каже на висок глас: тези от нас, които са живели и в „реалния социализъм“, отказват своята морална съпричастност на всяко уеднаквяване, маскирано като равноправие. Те не желаят да живеят в нов вид комунизъм – бил той и с „европейско“ лице. Един опит стига.
* Доц. д-р Калин Михайлов е литературовед, есеист и поет. Преподава сравнителна история на западноевропейската литература в СУ „Св. Климент Охридски“.
