Първо, истинско ли е чудото? Знаем, че има лъжливи чудеса и Църквата ни предупреждава повече да сме предпазливи и разсъдителни, отколкото доверчиви към свръхестествени знаци и знамения.
Но има и автентични, от Бога, като утешение и подкрепа за вярващия народ – чисто и истински вярващия, а не суеверния.
Тук изхождаме именно от това – че чудото, случило се на Сирни заговезни в Бургас е автентично, от Бога. Че наистина, по свидетелството на отците, старинната икона на Божията майка е проплакала, проливайки няколко безценни, необясними и много истински сълзи за нас. Защото самата тя няма нужда от сълзи там, в лоното на своя Син и наш Бог, където радостта и светлината са вечни. От сълзи имаме нужда ние тук.
Но как ние разтълкувахме това чудо и какво е неговото послание към нас? Този въпрос винаги остава на дневен ред, защото чудесата не ни освобождават от отговорността съзнателно да изповядваме вяра чиста и благодатна, а не вяра-менте, помрачена от какви ли не суеверия.
И точно тук, изглежда, ние пак се проваляме. Защото нашите изводи и поучения водят пак към маргинални вярвания, а не към вярата на радостта от даруваното ни спасние. Водят към оня страх, за който апостолът уточнява, че в него няма любов.
Не ни зарадва фактът, че Бог по молитвите на св. Богородица ни е сподобил с чудо, за което така или иначе сме недостойни, ами взехме, че се уплашихме. Не стига, че лицата ни и тъй са си помрачени от поста, ами сега и това ужасно чудо, което за нас вещае, че „нещо лошо ще ни се случи“! Така разсъждаваме ние. Лош знак търсим, а не радост и утешение. Затова и сълзите на св. Богородица не ни радват и не ни утешават. На нас ни трябват икони усмихнати, намигащи, „позитивни“. Иначе ни е много страх. От какво? Че ще умрем или че ще обеднеем още повече? Или че може да се спънем и да си счупим ръка, крак, глава? Или че храмът може да се срути на главите ни? Точно такива опасения ни внушиха първите съобщения за чудото, пряко от храма.
И така, започнахме да се надплакваме с иконата, но нашите сълзи не са чудотворни и спасителни – не точно тези, които се леят от суеверен страх и маловерие. Към друг плач ни призовава Божията майка: плач на радостно покаяние, плач от копнеж за Бога, очистващ съвестта и носещ в себе си благата вест, че не краят на света, а Царството Божие е близо.
Снимка: в-к Труд
