Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)

2169 oknoБратя и сестри, християни, през тази нощ се отронва още една година от нашия живот. В сърцата и помислите ни звучи често задаваният риторичен въпрос: Какво ще ни донесе идващото време, предстоящата нова година? Наистина, никой не може да отговори на този въпрос, затова всички през тези дни си благопожелават все хубави неща – радости, благополучие, щастие и здраве. Човекът е длъжен да желае добро на себе си и на своите близки. Всяка минута от нашия живот, отмерван от неумолимото време, трябва да бъде изпълнена с любов и блага воля към всичко, което ни заобикаля. Дните и годините, в които живеем, т. е. нашето време, ни предлагат безброй изпитания. Съвсем скоро около нас се сринаха много системи и доктрини, промениха се познати възгледи, основани на правила и норми, водили заобикалящия ни свят в продължение на години. Не е тайна за никого, че бързата изменяемост, съчетана с шеметния летеж на науката и техниката, объркват съзнанието ни, поставят ни в неестествена среда, в която лесно можем да забравим съществено важни за нас стойности, а най-вече да се отдалечим със светлинна бързина от непреходните ценности и достойнства на всяко човешко битие.

Бидейки заложници на новото време, нашата единствена цел може неусетно да стане стремежът към приспособяване, може да заприличаме на хамелеони, които са в тон с околната среда, и то поради същите причини – за да не изпаднем от заобикалящия ни свят, за да се докажем според моментните правила, за да постигнем по-големи успехи точно тук и сега, без да сме сигурни днешните ни действия какво ще ни донесат утре или пък във вечния живот, който е приготвил за нас Всеблагият Бог.

Индивидуалната и уникална човешка природа има нужда от вечен пример, от ценност, която се е доказала в хилядолетията човешка история, от правилен светоглед, който да следва в живота и който да пречупи през личната си и уникална призма, за да блесне пред света със собственото си творение, надживяло временните представи на което и да е общество. Преди тридесет и пет години западни учени прогнозираха на комунизма и желязната завеса още петдесетина години живот, а те се сринаха за един ден. Така е с всяка човешка епоха. Съдбата на най-великите човешки империи е била същата. Един светогорски старец беше казал, че Бог не оставя нито едно човешко творение да просъществува повече от петдесет-шестдесет години, за да може коренът на злото да бъде по-лесно изкореняван. И ето днес вече ние не можем да си пожелаем най-ценните човешки постижения, защото изгубихме ясна представа за тях. Все още си пожелаваме любов като някакво тайнствено чувство, на което не търсим обяснение, но желае ли ни някой благоденствие или щастие (разбирай удовлетворение), или благополучие, духовна радост, добродетелност, щедрост или пък разбирателство? А мъдрост, мир, плодородие?… Всичко това липсва в живота ни, защото не си го пожелаваме. Колю Фичето е казал: „… защото това, което е в акъла ти, това ще дойде и в ръцете ти“. Ние днес си пожелаваме пари, и то много. Здраве, разбира се, телесно, живот – дълъг, всички тези неща, които не са в наша власт. А и каква полза от „голо здраве“ или от неосмислен дълъг човешки живот, пълен със страдания, „дълго изречение, пълно с печатни грешки“, според краснодумеца Йордан Радичков.

Настъпва нова година от нашия живот, ще се изтъркули още едно зрънце от дългата броеница на времето. Това зрънце за времето е нищо, но за нашия кратък живот е много. Св. ап. Павел ни съветва: „… скъпете времето, защото дните са лукави“. Като че ли за нашето време го казва, за нашето време, в което хората строят слаби и крехки мостове, не като онези на Колю Фичето, които събират „човек с човека“; време, когато се издигат лъжливи идоли, които предават човешкото доверие, а не като българските храмове – „да срещат човека с Бога“. Време на раздори е нашето, на кризи, но не финансови, а духовни, защото, ако душите ни бяха богати, никой нямаше да усеща никаква друга нужда, освен нуждата да прави добро. Ако нямаше прекомерна и невиждана алчност, нямаше да има нито един гладен. Ако сърцата на хората бяха възпитани в непреходните Христови истини, нямаше светът да лежи в смърт, нямаше да търси измислена красота, нямаше да унищожава плодородната си земя и ценните си природни богатства, нямаше да желае зло на ближния си заради крехък собствен „просперитет“, нямаше.

Страшно е, ако трябва вече да направим извода, че сме забравили най-голямото си богатство и най-скъпото си сме хвърлили в калта. Не искам да е вярно твърдението, че българският народ е изгубил вярата си, и то не коя да е, а истинската, православната вяра. Тази, която са ни завещали предците и която църквата ни е запазила чиста и неподправена. Тази, която е спасявала българите във всички трудни времена. Тази спасителна вяра, която е променила света още преди две хиляди години и която променя всяка човешка същност от груба и отмъстителна в нова твар, която обича, твори, живее не за себе си, а заради Бога и ближния. Вярата, която е възпитала отговорни и велики личности. Тях няма да забравим никога.

Да си спомним, че всеки ден от нашия кратък живот никога повече не се връща. Да не превръщаме предоставеното ни време в безцелно лутане, вредно пресищане, самоцелен стремеж към тленно богатство, което крадец подкопава и краде и молецът на времето разяжда, докато нашият малък брат изнемогва пред вратата ни. Всеки ден, всяка минута от нашия живот сме получили даром, защото никой в богатството си не може да прибави към отреденото си време година живот или към ръста си – дори и педя. Напротив, с всяка година човекът се смалява, силите му изчезват, а с тях отлитат и възможностите, които животът предлага. Нека не чакаме от новата година тя да ни донесе каквото и да било, защото да разчитаме на сляпото провидение е най-жалкият избор. Нека ние да обдарим новата година от живота си с нашите трудове, за които преди това сме измолили Божията помощ и закрила. Тогава, сигурен съм, никой няма да остане излъган, защото не ще разчита на човеци, а на Господа, Който ни възвръща стократно за нашата щедрост, награждава ни всещедро за нашето търпение и за един изживян достойно ден ни въздава години живот.

Честита и благоденствена да е новата 2013 година!

На многая и благая лета!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awh3h 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики