Предпразнично от Рим се чуха вопли – българската църковна община „Св. Кирил и Методий” е заплашена да остане без храм и съществуването й в бъдеще е под въпрос, алармира предстоятелят й архим. Климент (Бобчев). От обърканите сведения, които той дава по българските медии, става ясно само едно – все още неясно по чия вина нещата са стигнали до един критичен праг и търпението на „домакините” е на път да се изчерпи. Което за пословичната дипломатичност на Ватикана е твърде необичайно и затова пък много показателно. Както е известно, българите в Рим ползват католическия храм „Св. Викентий и Анастасий”, предоставен им за богослужение от папа Йоан Павел II. Архим. Климент се опитва да хвърли вината за неблагоприятния развой на лице от румънски произход, назначен от католиците за някакъв отговорник в храма. „Българо-румънска” разпра е удобна и вече играна карта поради проблема с българския храм в Букурещ, който завърши с твърде безцеремонното изгонване на българите от църквата „Св. пророк Илия” преди няколко години. Аналогичен ли е случаят в Рим обаче? Не беше ли предвидим този развой на събитията и по-рано?
Т. нар. български храм в Рим през последните години постоянно се оказваше в центъра на скандали – оттам започнаха първите незаконни „архондисвания”, организирани под носа на Ватикана при пълно незачитане на елементарните правила за дипломатическа вежливост, да не говорим за църковните канони. Там се създаде някаква самозвана „българска Римска епископия” – отново грубо нарушаване на правилата на „домакините”, които не допускат присъствието на други епископи във вечния град освен римския понтифик, а камо ли некатолици. То не бяха „събирания на подписи” за отцепване от Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ на „Римската община” и преминаването й към другия "подобен на Рим вселенски център" – Стара Загора. Пък после претенции за особен „синодален статут” – сиреч подчинение директно на Св. Синод на БПЦ, което de facto означава да не бъдат подчинени на никого, и т.н., и т.н. Докато се стигне през миналата 2011 г. съвсем закономерно до низвержението на архим. Климент Бобчев от Епархийския съд на нашата Западно- и Средноевропейска епархия „за тежки провинения” и „грубо неподчинение” на църковната власт на БПЦ. Тогава Западно- и Средноевропейският митр. Симеон припомни, че храмът е даден на българската епархия в Централна и Западна Европа, "а не на едно лице" и че ще разговаря с римокатолическите представители да се сложи край на разколническите намерения на ръководството на храма.
Тогава обаче неизвестно под натиска на кои „покровители” Св. Синод не прие това решение и предписа на викария на епархията епископ Антоний „да полага особени грижи” за размирната римска църковна община. И ето на – само една година след това берем горчивите плодове на произвола и безхаберието. На българската църковна община е отказан достъп до храма. Казват ни, че за това бил единствено виновен някакъв упорит румънец... Също ни казват, че предстоят „компромати” за българския духовник там – щели сме да чуем за наркотици, злоупотреби и какво ли още не... Дано ни подминат тези вести. А иначе е ясно, че предпразнично отново се „прославихме” в Рим – с балкански нрави, интриги и караници, и сигурно куп още неща, които са спестени на „уважаемата читателска аудитория”. Как ще решат да постъпят домакините с гостите, които не знаят как да се държат в дома им, все още не е ясно. Но за нас пък стана ясно (за кой ли път?), че отлагането на решаването на проблемите, което така обичат нашите владици, замитането им под килима, „за да бъдат всички доволни” и „да има мир”, е най-сигурният начин те да се задълбочат до степен, когато нещата излизат извън всеки контрол. И извън всяко приличие.
