Тъжен помен или повод да си спомним за първия монах-професор в ново време в България, за духовника и човека, който казваше нещата такива, каквито са в действителност. Отиде си неочаквано, ала следата, която остави във всички нас, е трудно заличима.
Архимандрит Павел Стефанов не беше обикновен монах, нито обикновен учен. Сигурно някои го виждаха само като чудак, юродив, но той беше преди всичко вярващ и уповаващ се на Бога, търсещ, откривател, мислител, естет, "технократ", с широк спектър познания в сферата на хуманитаристиката и религиите. Много думи и епитети можем да употребим за него, но всички ще бъдат бледи щрихи, защото той трудно се вписваше в очакванията и представите ни. Въпреки огромните си познания и възможности той не парадираше, не се биеше в гърдите, а живееше скромно, както подобава на обетите, които беше дал. Малко хора го разбираха, защото малко хора го достигаха.
Малцина верни духовници го изпратиха и сигурен съм, че малцина днес ще се сетят да отслужат заупокойна молитва. (Да не говорим за онези, които откровено го мразеха, защото ги изобличаваше за бездуховността им! Но нека Господ да ги съди, не ние!)
Нека всички, които го познавахме, да отправим молитва към Бога за упокоение на душата му с думите на панихидата:
„Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят! Сам Ти, Господи, упокой душата на починалия Твой раб Павел архимандрит в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка. Всяко съгрешение, което са сторили с думи или дело, или мисъл, прости като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Единствен Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна и Твоето слово е истина. Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресветия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.”
Нека Бог да го прости и вечна да бъде паметта му!
Вижте също:
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ky96p
И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
Коментари
Ето и един линк на един еретик.
Четвъртият константинополски събор е свикан през 869 г. по инициатива на император Василий I Македонец и римския папа Адриан II. Съборът осъдил и свалил от поста патриарх Фотий и обявил за еретично учението за "трихотомии". Който патриарх по-късно е въстановен, но учението за дух, душа и тяло не е...
Въпреки това аз все пак недоумявам защо след като е пишел дипломни работи, о. Павел не написа моята, при положение, че подготвяше книга на същата тема? Явно това е просто някаква клюка и злосволие, което не е вярно.
Относно ТРИХОТОМИЯТА кой вселенски събор я определя като ерес и в кое точно постановление?
Бог да го прости!
(Моля само да ми пратите линк към това интервю! Ще ми е интересно да го прочета!)
RSS на коментарите по тази тема