В 158-я си брой от 14 юни т. г. вестник „Преса” съобщава на обществеността новината, че в Министерският съвет се подготвя Акт за държавна собственост на храм-паметника „Св. Александър Невски”. По възложение на премиера Бойко Борисов специална група с представители на държавата, общината и патриаршията ще се занимае с този въпрос. Тази есен, може би, патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” за първи път ще посрещне своя (вече 100-годишен) юбилей с документ за собственост. Многократните опити на църковното настоятелство при храм-паметника да се сдобие с такъв документ досега, по необяснимии причини, оставаха напразни.
А е безспорно, че този храм - символ на християнската любов, свидетелство за осъществена християнска пожертвователност към ближния, израз на благодарност и благоговейно преклонение пред подвига на „всех падших на поли брани за веру и освобождение Отечества нашего”, красота на столицата и духовно средоточие на България - в продължение на цяло столетие е оставен в състояние на законова неяснота. В същото положение се намират и други храмове и църковни обекти. Тази неблаговидна ситуация е резултат и наследство от миналите години, когато държавата и Църквата са били едно цяло. Построеното и създаденото през това време е било обща собственост и достояние на целия народ. Още при отделянето на Църквата от държавата е трябвало да се определи и кое чия собственост е – държавна или църковна. Умишлено или не, това не е било сторено тогава. Сега по този въпрос се предлага една доста сложна и не твърде ясна процедура.
От една страна, след като определената комисия „издаде на катедралния храм акт за държавна собственост, правителството планира, както пише във вестника, да го дари на Светия Синод”. Какво ще стане обаче с другите храмове и църковни обекти, които са в положението на „Св. Александър Невски”? Ще трябва ли и те първо да станат собственост на държавата и след това тя да ги „подарява” на Църквата? Такъв „жест” народът нарича „с чужда пита помен прави”, защото ще се подари на Църквата нещо, което по право й принадлежи. От друга страна, „предлага се да бъде издаден акт за публична държавна собственост на „Невски”, а Министерският съвет да го предостави на управлението на Църквата”, но само за ползване. Тук обаче се крие една бъдеща потенциална опасност. Ако - не дай, Боже! - някога до властта в държавата успеят да се доберат безбожници, каквото се е случвало, или друговерци, или инославни (католици, протестанти, еретици, разколници и т. н.), каквото е възможно да се случи, те могат да оспорят, анулират и да отнемат направения от сегашното правителство „подарък” на Църквата или най-малко - да променят предназначението му. Защо пък, при тази катастрофална икономическа криза, да не го продадат? Кандидати сигурно ще има, и то не малко. Възможен е и трети вариант - „за придобиване на нотариален акт по давностно владение”, но той се оказва трудно осъществим, защото „Синодът ще трябва да плати по груби сметки 2-3 млн. лева” такса, към която като се прибавят и сумите за данъчната оценка и културно-историческата стойност на храма, ще се окаже, че Св. Синод трябва да купи това, което в действителност е негово.
Изобщо създава се впечатлението, че се прави опит храм-паметникът „Св. Александър Невски” да бъде национализиран. Ако се стигне до там, това ще бъде акт, равен на действието на оня нещастник, който преди два месеце в същия храм хвърли камък срещу иконата на Иисус Христос. При добро желание обаче въпросът може да бъде решен лесно и бързо. За да се премахне завинаги извършената несправедливост спрямо Църквата, би било по-добре Министерският съвет или по-скоро Народното събрание да издаде някакъв акт, съответно закон, въз основа на който да получат документ за църковна собственост не само „Св. Александър Невски”, а и други храмове и църковни сгради, построени по времето, когато Църквата и държавата са били едно неделимо цяло, като се възстановят на Църквата и всички невърнати още имоти, национализирани през тоталитарно време. Макар и със стогодишно закъснение инициативата е добра, необходима, дори наложителна и – дай, Боже! – справедливо да бъде осъществена.
Бел. ред.: Доц. д-р Иван Петев е бивш преподавател по Патрология в Богословския факултет на СУ и член на църковното настоятелство при храм-паметник „Св. Александър Невски”.
