Ода за двойната грешка

злобни, плюят ме, нямам застъпник,
виртуалната мощ ми е слаба,
във Фейсбук ме наричат "отстъпник",
Славка Божкова вика ми "баба".

Всеки там критикува, беснее...
Протестират и пишат петиция,
казват "дядо Мартений не смее
като мъж да заеме позиция".

Цяла нощ се въртях във кревата
и сънувах ужасни кошмари,
че отчаяно бягам в тревата,
а зад мене - архонт на магаре!

"Дай ми, дядо, обратно парите -
двеста хиляди евро веднага,
аз платих за херцог, не за ктитор...",
и размахва дебела тояга!

Слава Богу, нощта дълга свърши,
всичко мокро от пот бе под мене,
аз се моля и сълзите бърша,
изведнъж иззвъня джиесема:

"Владико любими,
за много години,
обажда се архондесата,
в колата съм долу
със Пешко-шофьора,
очакват ни вече от пресата

на митинг в подкрепа на наш'та кампания
за религио-о-о-зното образование!"

Получавам аз сутрешна сводка
за добрите и зли политици
от архонта на всички синодки
и световен експерт по владици.

С лекота разяснява от нула
всяко ново църковно решение,
амбициозна е тя като буря,
интелектът й... земетресение.

Всяка среща със нея е празник,
тя говори така вдъхновено:
"Архондесо, кажи кой подрасник
да си сложа?" "Сложи си зелено:

зеленият цвят
е пропит с благодат
туй е цвят на духовния лидер,
ти винаги спазвай
каквото ти казвам
и бялото було ще видим!

Зад твойта църковна кариера, владико,
стоят моя ум и надежди велики.

Ето гребен: среши си брадата
и до мен сядай, не при шофоьора,
запознай се с речта си в колата.
Пешко, много форсираш мотора!"

После целия път ме съветва
как да имам осанка достойна,
че висока е моята летва,
аудиторията е многобройна!

"Смири се, виж, ето:
не гледай в небето,
не гледай надолу в земята,
главата - направо,
ти стъпил си здраво,
и знаеш си сам цената,

пред нас извисява се лидер духовен,
не твърде намръщен, а малко гальовен!"

Не прочетох речта предварителнo,
архондесата имаше думата,
свърши, чак като стигнахме митинга,
и качиха ме сам на трибуната.

Очилата намествам старателно
и изваждам речта си готова,
пробвам да прозвуча възпитателно,
без да бързам и леко сурово:

"Държавата", почвам,
"тя иска нарочно
да учи на синкретизъм,
да бъдем еднакви
под тяхната шапка,
това е прикрит комунизъм!

Надаваме глас: свободата е лична
и всеки от нас е напълно различен!

Не учат децата ни да се обичат,
държат всички нас в мъртва хватка,
не дават дори да покажем различие,
да ходим с пола и забрадка!

Желаят да е безпросветен народът
и да ни превърнат в утайка,
говоря ви не като член на синода,
а като жена, като майка!"

Мигом нещо във мен се разтресе -
и ума ми ме предупреди, че
синодалната архондеса
ми е връчила своето листче!

Имам опит от множество речи,
та успях да довърша и тази:
четвърт век все това си пелтечим
и използваме същите фрази...

Всички плачат, крещят, ръкопляскат
и скандират все моето име,
правят знаци, ръцете ми мляскат.
Двойна грешка! "О, Боже, спаси ме!"

Често бъркаме, стават и грешки,
но това ми дойде изненада:
този льохман, шофьорът ми Пешко
ни стоварил на гей-парада!

На ръце ме понесе тълпата,
ни мъже, ни жени виждах в нея -
тези там бяха нещо в средата!
"Боже мой...", аз мълча и треперя.

А жената от "Джемини" вика:
"наш човек си и наш да останеш,
жив и здрав да си, дядо владика,
и дано патриарх да ни станеш".

Ето такава история...

КРАЙ