Както пее бургазлията Димитър Таралежков, Бургас е “град, построен върху тресавище”. Отдолу няма камък, скала, не е твърдо, подпочвените води са навсякъде, под целия град. Това дали са го подозирали случайно отговорните архитекти и строители на подземния паркинг пред централния храм “Св. Св. Кирил и Методий”? В нашата объркана страна да си задаваме такива риторични въпроси е безинтересен спорт. Понеже всички ние знаем за какво става дума. Знаят го от просяците пред вратата на църквата до инвеститорите и собствениците на новия проект. Защото в тоя грешен свят винаги става въпрос за пари. За сребролюбие. А сребролюбието тук край морето е особено изразено, казвам го след десетгодишен опит в туризма и шест години живеене сред бургазлии. Там някъде из бедните райони на България хората са свикнали и с 2, и с 200. Докато тук местните са разглезени, някои от тях са се родили със сребърните лъжички в уста. И точно чрез този порок дойде големият удар.
Сребролюбците счупиха нашата църква. Храм на повече от сто години, солидно построен, от камък. Строшиха сградата на две през средата. Донякъде неумишлено, но само донякъде. Защото да строиш подземен паркинг по този начин и с такова обезопасяване в подобно място е лудост. На какво са разчитали – че хей така по случайност нищо лошо няма да се случи? Но то Е факт, лошото. Пукнатината се вижда “с невъоръжено око”, тоест тъкмо напротив, пукнатината е застрашителна. Преминава през целия под, изкачва се по стенописите от двете страни и се съединява някъде горе около купола. Вижда се в стените и отвътре, и отвън. Камъните са се отдалечили един от друг там, където минава пукнатината. Пропаданията отдолу не са равномерни, предната част на църквата е хлътнала надолу, но от едната страна е по-осезаемо и сякаш църквата се е усукала. Пукнатините в стълбището и площадката пред централния вход са най-големи, те са и най-близо до трапа. Подземните води са изтекли в дълбокия ров и всички останали околни сгради са застрашени от пропадането. Вече сме пред свършен факт; и да се страхуваме от Божия гняв, и да се молим, можем единствено да се надяваме на милост. Милост човешка няма да получим, когато става дума за милиони. На милост от Господа само можем да разчитаме.
Явно строителите на съоръжението са разбрали сериозността на положението. Наета е фирма за укрепване от София. И около цялата сграда на храма в момента се правят дълбоки сонди, в които ще се излива укрепващ материал. Вътре край стените също има пробити такива дълбоки дупки. На това му се казва "след дъжд качулка". Иска ми се да видя лично собственика на новостроящия се паркинг, да го погледна в очите, да разбера знае ли какво е сторил, осъзнава ли. На богатите хора им се къса по някое време една пружинка в главата и спират да правят връзка с реалността, политат някъде в други измерения. Почват да гледат на останалите хора като на инструменти или в най-добрия случай като на досадни насекоми. Затова и подозирам какво ще видя в очите на този виновник за счупването на моята църква. Една безкрайна тъпота ще видя. Иди и докажи на такова същество, че е сгрешило, иди му обясни, че мястото на този паркинг по начало изобщо не е трябвало да бъде на този площад.
На богатия собственик на паркинга не му пука. И почти съм убеден, че протичащите укрепващи дейности сега са плод на натиск от страна на Общината, за която тази църква е важна и от страх пред общественото мнение; и ще бъдат извършени колкото да отбият номера. Тоест, за парлама. Дано не съм прав. И ще се убедя, че не съм прав, ако след укрепването на почвата около и под сградата се продължи с цялостно възстановяване на покривната конструкция, купола и стените. И се завърши с изписването на чисто нови стенописи. На тези сегашните не им върви, неотдавна бяха реставрирани, но поради “инцидента” не успяха да се запазят за дълго.
Да пази Господ храмът да не се срути напълно!
Да пази Господ храмът да не се срути напълно!
