„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан.13:35). Тази повеля оставя Христос на Своите апостоли и техните наследници - епископите, които трябва да наставляват народа във вярата. Какво значи да имат любов помежду си? Значи да се чувстват Христови съработници, които заедно служат на Христос и на народа Му. Които страдат с болките на другия, понасят едни другиму теготите (вж. Гал. 6:2). Такъв пример на Христови съработници копнеят да видят и нашите вярващи в лицето на своите духовни водачи.
Независимо от очакванията, отварянето на досиетата все пак предизвика криза. Кризата не настъпи мигновено. Тя се разкрива с всеки нов ден, с всяко ново изявление или мълчание на нашите митрополити. И се задълбочава все повече.
Все пак имаше нещо обнадеждаващо във факта, че 11 от 15 митрополити бяха обявени за съпричастни към дейността на ДС. Това породи надеждата, че точно в този момент синодалните архиереи ще се обединят, за да преосмислят своето минало и служение на Църквата. В този миг на общо изпитание те ще преодолеят разобщеността си и личните каузи. Защото всички те, заедно, са преживели сходни срещи с репресивния апарат на комунистическата държава, всички те знаят, за какво време става въпрос, как са били третирани тогава християнските ценности, какво е коствало отстояването на Истината, какво им е донесло неотстояването... Знаят и много повече, отколкото казват досиетата. Затова отварянето на досиетата даде шанс те заедно да осмислят миналото и да погледнат в бъдещето…
Докато архиереите все още се колебаят какво да предприемат, вместо тях се изказа най-младият от митрополитите. Той си делегира правото да изяснява позицията им и дори да се кае от тяхно име. Каква ли е глаголната форма на покаяние вместо някой друг: „покаях го”, „покаях ги”?
И докато медиите се подведоха по думите за някакво покаяние и побързаха да приключат темата по аналогия със сагата с разкола: покаяха се - приеха ги - приключи разкола, то тук нещата няма да завършат така лесно (както не завърши и при разкола). Защото никой не може да се кае вместо някой друг.
Страшно е, че отварянето на досиетата не води до единство в осмислянето и изобличаването на истинския враг, който зарази Църквата с насилие, подозрителност, лъжа, лицемерие, злоба - всичко, което е антипод на Църквата и нейния глава Христос. Силите би трябвало да се насочат към очистване именно на този отрова, която е плъзнала в БПЦ и заразява и младите архиереи. Сега някои от тях, смятайки, че са необременени от агентурно минало, се изживяват като нравствени победители и смело изобличават събратята си именно с методите на репресивния апарат – не открито („за пред хората всички сме братя”), а с инсинуации и съзнателно изопачаване на Евангелието и неговия дух.
Вместо честно анализиране на миналото и настоящата ситуация, виждаме манипулации и опит да се измести вниманието от истинския проблем - тоталитарното наследство, към разчистване на лични сметки. Според най-младия митрополит у нас виновни за проникването на доносничеството в църквата са „Маринчевци и Желевци”. Логичното (не негласно) продължение на този списък за онези, които трябва да разберат, е: „Калиниковци”, „Йоаникиевци”, „Дометиановци”, „Кириловци” и т. н. по ред на старшинството. Досега Църквата била тяхна. Така отново се противопоставят едни владици срещу други, обявяват се едни за виновни и други за невинни и този подход няма да доведе до преосмисляне на действията спрямо насилническата власт, а ще е продължение на нейния начин на действие – с разделяне, противопоставяне, изолиране…
Отделен въпрос е, как може да се приравнява делото на един откровен деец на ДС, вербувал и кадрувал безогледно хора от Църквата, с професора по Нов Завет от БФ, който освен другите му заслуги, е учил за Христос стотици и хиляди студенти, включително и митрополита, който днес го хули…
Така постепенно се размиват границите на добро и зло в Църквата, объркват се критериите за истинност на Христовото свидетелство. Създават се „враговете с партиен билет” и вече се лансират новите защитници на Църквата (ако използваме същия начин на изразяване): Герговци, Манджуковци, Биневци, Чомбевци и т. н. все „светилници” на видно място!
Кризата с досиетата ще се задълбочава все повече, ако в основата на разрешаването й се постави егоцентризмът и църковният кариеризъм. Кризата не е само лична, на конкретни архиереи, тя засяга цялата Църква, включително и миряните, които вече са уморени от църковни битки, „изобличавания”, разкрития и лъжливо покаяние.
Народът иска за духовни водачи истински Христови последователи и в дадената ситуация не ни остава нищо друго освен да молим „Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Мат. 9:38).
Така постепенно се размиват границите на добро и зло в Църквата, объркват се критериите за истинност на Христовото свидетелство. Създават се „враговете с партиен билет” и вече се лансират новите защитници на Църквата (ако използваме същия начин на изразяване): Герговци, Манджуковци, Биневци, Чомбевци и т. н. все „светилници” на видно място!
Кризата с досиетата ще се задълбочава все повече, ако в основата на разрешаването й се постави егоцентризмът и църковният кариеризъм. Кризата не е само лична, на конкретни архиереи, тя засяга цялата Църква, включително и миряните, които вече са уморени от църковни битки, „изобличавания”, разкрития и лъжливо покаяние.
Народът иска за духовни водачи истински Христови последователи и в дадената ситуация не ни остава нищо друго освен да молим „Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Мат. 9:38).
