Беше преди около 20 години, на летен ученически лагер – някъде в 8 или 9 клас. Бях вече кръстен, но единствената ми религиозна литература се състоеше от един скъсан протестантски Нов завет (появил се незнайно откъде), с липсващи страници, който даже не знаех, че е протестантски. Всъщност не знаех дори какво е протестантски. Черкувах се редовно, сиреч като наближаваше да ни изпитват и да ни оформят за края на срока, ходехме до близката църква „Св. Георги“ да запалим свещ в голямото междучасие. Значи около два пъти годишно. Имах един съученик, който споделяше моите представи за вярата и живота, само че неговият протестантски Нов завет (също неясно откъде появил се) не беше скъсан. На това гледах с респект – той имаше истината в пълнота! Та с тази солидна катехизация бяхме заминали с него на летния лагер.
Един ден той ми каза, че видял обява, че за празника „Успение Богородично“ (каквото и да е това), в градчето ще гостува Митрополитът Х, който ще служи в местната черква. Предлагаше да отидем. Нямах голямо желание, защото щях да си изпусна половината ден за плаж, но той бе твърдо решен да отиде, а вероятността той да види Митрополита, а аз не, прекрати всякакво колебание. Отидохме рано, май още не беше дошъл и свещеникът, само лелята на свещите бе там. Купихме си свещи, запалихме ги, дойде свещеникът, влезе в олтара и си казваше някакви молитви – около 5 минути, след което настъпи тишина. Пак за около 5 минути. Решихме, че службата е свършила и си тръгнахме. За да сме сигурни обаче, попитахме лелята на свещите дали наистина службата е свършила. Тя не ни разбра въпроса. „Да, да, сега ще започне – свещеникът се приготовлява.“ Ние от немай къде се върнахме и зачакахме началото. Започна, по някое време дойде и Митрополитът. Службата ни се стори безкрайна! Че и нищо не разбирахме какво се случва. След като свърши, хората наобиколиха Митрополита, говореха си за едно-друго. Ние чакахме отстрани да го питаме нещо, по което нямахме единно мнение и което вече съм забравил. Но вероятно е било в липсващите страници на моя скъсан Нов завет, а от наличните на съученика ми не се е била получила яснота. Митрополитът видя, че го чакаме и ни покани да се приближим. Мислехме да го питаме и да си ходим, но тръгна разговор за какво ли не по Евангелието и продължи сигурно към час. А ние вече имахме още по 100 въпроса в главите. Той предложи да му пишем и ни даде адрес. Така приключи празникът. Следобед вече бяхме на плаж с останалите.
Сега излезе информацията, че, наред с повечето митрополити, е бил агент на ДС. Вероятно следващите седмици, че и месеци, всеки ще си упражнява остроумието да оплюва и да осмива Св. Синод. Тази справка идва идеално и за онези, които искат да се аргументират защо не стъпват в църква. "Ами владици-комунисти, как защо! Ченгета!" Обаче аз това, което съм запомнил от този Митрополит е, че подаде ръка на двама непознати младежи, които хабер си нямаха от нищо, че им показа пътя към храма, че години наред ги подкрепяше. И че дори го е забравил! Имам доста познати, които при всякакъв повод припомнят и за най-малкия жест, който са оказали на някого. Образовани, състоятелни хора. През ония години не помня Митрополитът да ни беше говорил за ДС, комунизма, партията и пр. Помня, че ни говореше за Христос, за светиите, за духовния път на всеки човек, за покаянието и опрощението. Даваше ни за пример Господ и светиите, не себе си. Обезсмисля ли миналото му това, което този човек направи за нас? Едва ли. За другото – има Кой да съди. Разбира се, това е лична история. Но нямаше как да не я споделя.
