Според църковното съзнание и предание, онова, което е изявявал Божият Дух на хората чрез някого, винаги е било и е трябвало да бъде правдиво и вярно. Обикновенно времето и последвалите събитията в човешката история са го доказвали. Ето защо максимата „Поживём – увидим!” се е превърнала в достоверен критерий за проверка на истинността на дадено събитие. Същевременно тя е израз и на човешкото ни недоверие и съмнение към нечии позиции, изразени по един или друг проблем.
Обикновено църковната общност – вярващите християни, възприемат гласа на Църквата, в лицето на църковните пастири и по-точно в лицето на архиерейската институция – епископския събор (в частност на БПЦ - Св. Синод) като глас Божий, отправен към народа. Както някога св. отци от Апостолския събор и Вселенските събори започвали текста на решенията си с думите: „Угодно бе на Св. Дух и на нас!” (Деян. 15:23), т.е. такава беше волята Божия и нашата воля, и ние синхронизирахме нашето виждане с Божията воля. По същия начин и днес очакваме и вярваме, че нашите архиереи търсят Божията воля и че чрез тях говори „Божият глас”. Тогава, в онези далечни времена, независимо от разгорещените полемики, св. отци са търсели и молели за вдъхновение и коректив Светия Дух, та в окончателните позиции на съборите да не се допускат противоречия, за да бъдат взетите решения спасителни и полезни за цялата Църква.
Изхождайки от това, че Божият Дух се изразява в гласа на съборното единство (при духовно единомислие), днес се вглеждаме в съборните решения на съвременните ни църковни архиереи, по-точно в решенията и позициите на Св.Синод на БПЦ, по различни важни църковни и обществени казуси и установяваме, че нещата не са това, което трябва да бъдат. През последните няколко години станахме свидетели на множество променливи позиции и становища на нашия Св. Синод и се питаме тогава: „Кое е изява на „Божия глас” и кое е „Божията воля”? Дали свалянето на митрополит Симеон от поста или последвалата му реабилитация (дори и награждаване за дългогодишна добра служба)? Дали низвергването на западно-европейски клирици, създаващи разкол или тяхното (без проявено покаяние) помилване? Дали забраната или разрешаването на архонските саги и ненаказуемото поведение на провинилите се духовници? Дали изразеното църковно становище на йеромонах Висарион (Светогорски) или синодалното мълчание по темата „Ванга”? Дали решението да се отворят досиетата на духовниците или не? Свидетели сме на колебания относно хиротонии и прочие, и прочие въпроси... И най-актуалното: Коя от двете позиции относно репродуктивната медицина е вярна и е „Божия воля” според синодалните ни архиереи?
Всички тези недоумения озадачиха не само миряните в Църквата, но и българската общественост. И защо няма единомислие и единодушие у архиереите в позицията им? Нима Божият Дух е отстъпил от техния събор или надделява горделивото човешко мислене и самомнение при взимането на решения? Защо е необходима необмислена прибързаност и непремереност при изказване на важни становища? Появява се съмнението, че тези текстове не са продукт на съборното единство, а индивидуален акт на някои по-амбициозни личности в Църквата, имащи трибуна на изява – официалния синодален сайт?
Ако представените напоследък становища на Св. Синод, които бяха публикувани и в синодалния сайт, са продукт на отделни лица или митрополити, прикрити зад общата позиция на Св. Синод, то това обяснява явните грешки в прибързаните им позиции. После се налага някои смирени архиереи като Ловчанският митрополит Гавриил да се извиняват на обществото от името на целия Св. Синод…
По този начин има голяма опасност скоро народът да спре да се вслушва в гласа на БПЦ, защото тя ще загуби своя авторитет. Затова предлагам, за да е достоверно едно становище на Св. Синод на БПЦ по някакъв казус, то да излиза с подписите на всички (или поне на подкрепилите го) митрополити. За да знаят хората кога става дума за частни мнения на отделни хора, които се крият зад фасадата на официалния сайт на Българска патриаршия. Основания да кажа това ми дават редицата несъстоятелни статии на различни теми в синодалния сайт, своевременно осъзнати като грешка по сигнал на читатели и свалени от страницата му. В тези случаи би следвало Св. Синод да се самосезира и да „смъмри” виновните, та в бъдеще да не избързват с публикуване на решенията му и да забъркват несъстоятелни конфликти. На фона на всичко това някои дори си въобразиха, че имало гонение срещу Църквата - тогава, когато някой в Църквата и от Църквата върши нецърковни неща и го критикуват… Може пък именно общественото негодувание да се окаже гласът Божий… Времето ще покаже – „Поживём — увидим!”
А относно недоумението ни, кои синодални решения и позиции са действително прави, оставяме това на проверката на времето, според изпитаната максима.
